Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод от арабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
Приказка за човека и змията
Този човек казал на змията:
— Какво ново-вехто, змийо?
— Бягам от змиеловеца, че е по следите ми. Ако ме спасиш от него, богато ще те възнаградя и щедро ще ти се отплатя.
Човекът се полакомил за наградата и пъхнал змията в пазвата си. Змиеловецът минал, заминал, страхът на змията изчезнал.
— Дай ми сега наградата! — казал човекът. — Нали те отървах!
А змията му рекла:
— Я ти по-добре ми покажи къде да те ухапя? Не знаеш ли, че ние, змиите, така се отплащаме за добротата?
Ухапала човека и той умрял.
* * *
— Та и ти, глупако, ми напомняш за тая случка! — продължила лисицата. — Не си ли чувал думите на поета?
Не гледай, че кръвта юнашка не клокочи,
гнева си сега бог не ще отсрочи!
Змията кротка уж е, а вече е готова —
глава надига, скрила гибелна отрова!
Тя застанала на едно хълмче до лозето и гръмогласно почнала да вика стопаните. Те я видели и долетели, а тя избягала. Надзърнали в ямата, видели вълка и почнали да го замерят с камъни, да го бият с тояги, да го дупчат с копия и накрая го довършили. А лисицата се върнала край ямата и като го видяла умрял, подскочила от радост. Сетне си заживяла спокойно в лозето и вече никой не я заплашвал.