Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод от арабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
Приказка за Иса бен ар-Рашид и неволницата Киррат ал-Айн
Иса, син на Харун ар-Рашид и брат на Маамун, пожелал да си вземе за жена Киррат ал-Айн, която била неволница на Али бен Хишам Абул Хасан, но с никого не споделил тайната си, защото се притеснявал, пък и бил порядъчен мъж. Все се стараел по всякакъв начин да я купи от господаря й и все не успявал. Накрая търпението му се изчерпало, влязъл при Маамун и му рекъл:
— О, емир на правоверните! Ти би трябвало да проверяваш своите приближени, да видиш кой не си гледа работата, да отделиш достойните от недостойните и всеки да заеме заслуженото си място!
По този начин Иса искал да посети някак си дома на господаря на Киррат ал-Айн и да поседи до нея.
— Правилно си го намислил! — рекъл Маамун.
Наредил той да приготвят кораба „Таяр“. Двамата братя се качили заедно с няколко души от царската свита. Първият дворец, който посетили, бил на Хамид Тауил ат-Тауси. Влезли точно когато бил най-неподготвен. Поседели малко, той им поднесъл ястие от солено месо. Маамун не докоснал нищо, а Иса му рекъл:
— О, емир на правоверните! Дошли сме в този дом, когато стопанинът му не ни е очаквал и не е бил подготвен. Хайде да отидем на място, което е подготвено!
Отишли в дома на Али бен Хишам. Той ги посрещнал от щедро по-щедро, въвел ги в гостната, където подът, таванът и стените били облепени с разноцветни мраморни плочи, по тях — издялани гръцки украси с многобройни инкрустации. Поседял Маамун и рекъл:
— Подай нещо за хапване!
Начаса донесли сто вида ястия от кокошки и други птици и още — разни попари, студени и топли меса. Изнесли студено вино, примесено с плодни и други аромати, в златни, сребърни и порцеланови съдини.
— Ей, Абул Хасан! Я да чуем сега някоя весела песен! — рекъл халифът.
Али бен Хишам наредил да доведат певиците. Десет слуги подредили десет златни кресла. Влезли десет неволници, хубави като цъфнали градини, в дрехи от черно кадифе, а на главите им — златни коронки…
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
* * *
Разправят, царю честити, че неволниците седнали в креслата и запели различни песни. Огледал Маамун една от тях, харесали му външният й вид и държанието й и я запитал:
— Как се казваш, неволнице?
— Казвам се Суджах, о, емир на правоверните!
— Попей ни, Суджах!
Неволницата засвирила и запяла:
Оттеглям се — два лъва на гости са дошли!
Как искам да се скрия от ноктите им зли!
Покорен ми е мечът, обича ги сърцето,
но се боя от уроки на врагове проклети!
— Хареса ми как пееш! От кого са тези стихове[1]? — запитал Маамун.
— От Амру бен Муадди Кариб аз-Зубейди! — отговорила тя. — А песента се казва „На храма“!
Отишли си тези неволници, влезли десет други, те запели други песни. Изгледал Маамун една от тях, сякаш от мрамор издялана, и я запитал:
— Как се казваш, неволнице?
— Забия, о, емир на правоверните! — отговорила тя.
— Попей ни, Забия!
И тя извисила глас:
Тополки във коприни, богато натъкмени,
капани за газели очакват ви в хареми!
— От кого са тези стихове? — запитал Маамун.
— От Джарир! — отговорила тя. — А музиката е стъкмена от Ахмед бен Сурейдж!
Отишли си тези неволници, появили се нови десет. Те изпели няколко песни. Изгледал Маамун една като слънце в ясен ден и я запитал:
— Как се казваш, неволнице?
— Фатин, о, емир на правоверните! — отговорила тя.
— Попей ни, Фатин!
Тя засвирила, изпяла една песен.
— А от кого са тези стихове, Фатин? — запитал халифът.
— От Айдди бен Зейд, а мелодията е от древността!
Накрая халифът поискал да си тръгне с кораба си, а Али бен Хишам му рекъл:
— О, емир на правоверните! Имам аз една неволница, купих я за десет хиляди динара и искам да я покажа. Ако тя зарадва Иса и той я хареса — нека да е негова, пък ако ли не — поне ще чуете песен и от нея!
— Доведете я! — разпоредил халифът.
Довели неволницата. Била гъвкава като вейка, на главата й — корона от червено злато, дрехата й — обсипана с бисери и скъпоценности. Вървяла като страхлива газела. Седнала в креслото…
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
* * *
Разправят, царю честити, че когато видял неволницата, Иса загубил ума и дума, побледнял.
— Какво ти е, Иса? Защо се промени така? — запитал Маамун.
— Понякога ме обхваща такава слабост, о, емир на правоверните!
— Познаваш ли тази неволница отпреди?
— Нима може луна да бъде скрита?
— Как се казваш, неволнице? — обърнал се Маамун към нея.
— Киррат ал-Айн, о, емир на правоверните! — отговорила тя.
— Попей ни, Киррат ал-Айн!
И неволницата запяла:
Отива си, избяга любовта!
Тя тръгва призори, дори в нощта!
Хаджии в шатри свилени я скриха,
с коприни тежки бързо я покриха!
— Аллах да те възнагради! А от кого са тези стихове?
— От Дибил ал-Хузаи, а мелодията е от Зарзур ас-Сагир!
Загледал се Иса в нея и хлъцнал.
— О, емир на правоверните, ще позволиш ли да изпея още една песен? — запитала тя.
— Пей каквото ти се иска! — отговорил Маамун.
Тя опънала струните и запяла:
Ако те той харесва, ако го ти харесваш,
не скривай любовта си, а я показвай с песен,
пък нека да говорят клеветници лъжливи,
пък нека крият завист чрез думи най-красиви!
Уж близостта от обич ненужно ни вълнува
или раздяла дълга уж болката лекува,
но всичките лекарства, събрани по земята,
не ще да излекуват те любовта в душата!
Раздяла? Не!… Но близост?… От близост полза няма,
кога в душата няма я любовта голяма!
Когато неволницата спряла да пее, Маамун се качил на „Таяр“, но Иса се позабавил. Той си бил взел Киррат ал-Айн, бил я отвел у дома и сърцето му се отпуснало.
Ето колко щедър е бил Али бен Хишам!…