Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за един от воините на халиф Омар ал-Хаттаб

Разказват също, че халифът Омар ал-Хаттаб събрал пред Дамаск войска от мюсюлмани срещу врага и го обкръжил в една крепост. Сред мюсюлманите имало двама братя — Аллах ги бил дарил със силни сърца и юначество срещу врага. Тогава князът на неверниците казал на своите воини и юнаци:

— Ако тези двама мюсюлмани бъдат убити, макар и с хитрост, това ще ни е достатъчно, за да победим всички мюсюлмани!

Слагали им капани, измисляли им клопки, правили им засади, нападали ги в гръб, докато накрая успели да убият единия брат и да пленят другия. Отвели пленения мюсюлманин при княза на крепостта.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че князът изгледал момчето и рекъл:

— Да убия този момък, ще е голяма загуба. Да го върна на мюсюлманите, ще е голяма беда! Най ще ми е от помощ и подкрепа, ако приеме християнската вяра!

А някакъв владика му казал:

— Княже, аз ще го заставя да се откаже от вярата си! Имам дъщеря, от хубава по-хубава! Види ли я, веднага ще стане християнин, за да може да се ожени за нея!

— Давам ти го, прави го каквото щеш! — казал князът.

Отвел владиката момъка у дома си. Облякъл дъщеря си в дрехи, които я направили още по-хубава. Въвел го в стаята, сложил трапеза и християнката застанала пред него, готова да му служи. А мюсюлманинът навел поглед, започнал да произнася името на Аллах и да си приповтаря Корана. А имал хубав глас и силен ум, който въздействал върху душите. И ето че самата християнка силно се влюбила в него и на седмия ден си помислила: „А дали няма да се съгласи да ме направи мюсюлманка!“ Накрая търпението й се изчерпало, сърцето й затреперило, тя се изправила пред него и рекла:

— Моля те, в името на вярата ти, слушай какво ще ти кажа! Научи ме на твоята вяра! — той я научил, тя приела исляма и му рекла: — Братко, аз приех исляма заради обичта ми към теб!

— Ислямът разрешава женитба само ако има двама правоверни свидетели, роднини и откуп за момичето! — казал момъкът. — Аз тук нямам нито свидетели, нито роднини, нито откуп. Ако измислиш нещо да се измъкнеш от това място, ще те помоля да ме придружиш до стана на мюсюлманите и отсега ти давам обет в името на исляма, че само теб ще приема за съпруга!

— Ще измисля някаква хитрост! — казала девойката. Викнала тя баща си и майка си и им рекла: — Сърцето на този мюсюлманин омекна и той склони да приеме нашата вяра. В замяна му предложих себе си. Той се съгласи, но каза: „Това не може да стане в град, където е убит брат ми, но изляза ли от него, сърцето ми ще се поуспокои и ще направя каквото поискаш“.

— Няма нищо страшно, ако отидете в друг град! — казал баща й. — Пък аз ще ви осигуря всичко нужно!

Отишла момата при момъка и му съобщила добрата вест. Зарадвал се много той, а царят наредил да изведат двамата от крепостта до някакво село. Стигнали те до него, пренощували там, а когато се съмнало, тръгнали на път. Той яздел жребец, тя била седнала зад него. Когато наближило утрото, той се отбил от пътя, помогнал й да слезе, измили се в поток и произнесли утринната молитва. И точно тогава чули звън от оръжие, скърцане на юзди, тропот от конски копита.

— Християни ни преследват! — възкликнал той. — Ще ни уловят — няма как да им избягаме! Край! Не можем пристъпи и крачка по-нататък!

— Не те ли е срам да се плашиш така! — викнала тя.

— Боя се! — рекъл момъкът. — Но не за мене, а за тебе!

— А къде е онази сила на бога, за която ми разказваше, която ще ни спаси? — запитала тя. — Хайде, помоли му се, моли го да ни спаси, да ни дари със своето милостиво висше внимание!

— Така е, казах го! — потвърдил той и започнал да се моли.

И докато се молел, а девойката повтаряла след него думите му, тропотът на коня се приближил и момъкът чул гласа на своя загинал брат:

— Братко, не се бой, не скърби! Аллах ти изпраща послание! Той праща при вас своите ангели, за да ти бъдат свидетели при бракосъчетанието. Тръгни бързо през планината и ще стигнеш до стана на правоверните. И когато се срещнеш с Омар ал-Хаттаб, предай му поздрави от мен и му кажи: „Аллах чрез исляма да ти даде добрини, а аз те съветвах и се бих за вярата!“

Тогава ангелите въздигнали гласове за поздрав на момъка и на съпругата му:

— Всевишният Аллах те е съчетал с нея две хиляди години преди да е създал Адам, мир нему!

Обзели ги радост, ликуване, увереност, те станали още по-твърди в своята вяра. Когато се съмнало, произнесли утринната си молитва и тръгнали.

По същото време и Омар ал-Хаттаб произнасял утринната си молитва. Влязъл в михраба, придружен от двама приближени, заслушали се събралите се в джамията, побързали да се обмият онези, които още се обмивали, влезли онези, които били отвън. Още не бил минал първият метан и джамията се изпълнила с народ. Омар ал-Хаттаб погледнал придружителите си и рекъл:

— Хайде сега да излезем и да посрещнем младоженците!

Учудили се придружителите му, не схванали думите му. Тръгнал той, те тръгнали след него. Излязъл той при градските порти.

И когато момъкът и жената дошли, Омар и всички мюсюлмани ги посрещнали и поздравили.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Аллах надарил младоженците със синове — да се бият за него и да предават славата му от поколение в поколение. И така живели те весели и щастливи, докато не дошъл онзи, който сладкия живот прекъсва и близък от близък откъсва…