Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод от арабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
Приказка за един от воините на халиф Омар ал-Хаттаб
Разказват също, че халифът Омар ал-Хаттаб събрал пред Дамаск войска от мюсюлмани срещу врага и го обкръжил в една крепост. Сред мюсюлманите имало двама братя — Аллах ги бил дарил със силни сърца и юначество срещу врага. Тогава князът на неверниците казал на своите воини и юнаци:
— Ако тези двама мюсюлмани бъдат убити, макар и с хитрост, това ще ни е достатъчно, за да победим всички мюсюлмани!
Слагали им капани, измисляли им клопки, правили им засади, нападали ги в гръб, докато накрая успели да убият единия брат и да пленят другия. Отвели пленения мюсюлманин при княза на крепостта.
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
* * *
Разправят, царю честити, че князът изгледал момчето и рекъл:
— Да убия този момък, ще е голяма загуба. Да го върна на мюсюлманите, ще е голяма беда! Най ще ми е от помощ и подкрепа, ако приеме християнската вяра!
А някакъв владика му казал:
— Княже, аз ще го заставя да се откаже от вярата си! Имам дъщеря, от хубава по-хубава! Види ли я, веднага ще стане християнин, за да може да се ожени за нея!
— Давам ти го, прави го каквото щеш! — казал князът.
Отвел владиката момъка у дома си. Облякъл дъщеря си в дрехи, които я направили още по-хубава. Въвел го в стаята, сложил трапеза и християнката застанала пред него, готова да му служи. А мюсюлманинът навел поглед, започнал да произнася името на Аллах и да си приповтаря Корана. А имал хубав глас и силен ум, който въздействал върху душите. И ето че самата християнка силно се влюбила в него и на седмия ден си помислила: „А дали няма да се съгласи да ме направи мюсюлманка!“ Накрая търпението й се изчерпало, сърцето й затреперило, тя се изправила пред него и рекла:
— Моля те, в името на вярата ти, слушай какво ще ти кажа! Научи ме на твоята вяра! — той я научил, тя приела исляма и му рекла: — Братко, аз приех исляма заради обичта ми към теб!
— Ислямът разрешава женитба само ако има двама правоверни свидетели, роднини и откуп за момичето! — казал момъкът. — Аз тук нямам нито свидетели, нито роднини, нито откуп. Ако измислиш нещо да се измъкнеш от това място, ще те помоля да ме придружиш до стана на мюсюлманите и отсега ти давам обет в името на исляма, че само теб ще приема за съпруга!
— Ще измисля някаква хитрост! — казала девойката. Викнала тя баща си и майка си и им рекла: — Сърцето на този мюсюлманин омекна и той склони да приеме нашата вяра. В замяна му предложих себе си. Той се съгласи, но каза: „Това не може да стане в град, където е убит брат ми, но изляза ли от него, сърцето ми ще се поуспокои и ще направя каквото поискаш“.
— Няма нищо страшно, ако отидете в друг град! — казал баща й. — Пък аз ще ви осигуря всичко нужно!
Отишла момата при момъка и му съобщила добрата вест. Зарадвал се много той, а царят наредил да изведат двамата от крепостта до някакво село. Стигнали те до него, пренощували там, а когато се съмнало, тръгнали на път. Той яздел жребец, тя била седнала зад него. Когато наближило утрото, той се отбил от пътя, помогнал й да слезе, измили се в поток и произнесли утринната молитва. И точно тогава чули звън от оръжие, скърцане на юзди, тропот от конски копита.
— Християни ни преследват! — възкликнал той. — Ще ни уловят — няма как да им избягаме! Край! Не можем пристъпи и крачка по-нататък!
— Не те ли е срам да се плашиш така! — викнала тя.
— Боя се! — рекъл момъкът. — Но не за мене, а за тебе!
— А къде е онази сила на бога, за която ми разказваше, която ще ни спаси? — запитала тя. — Хайде, помоли му се, моли го да ни спаси, да ни дари със своето милостиво висше внимание!
— Така е, казах го! — потвърдил той и започнал да се моли.
И докато се молел, а девойката повтаряла след него думите му, тропотът на коня се приближил и момъкът чул гласа на своя загинал брат:
— Братко, не се бой, не скърби! Аллах ти изпраща послание! Той праща при вас своите ангели, за да ти бъдат свидетели при бракосъчетанието. Тръгни бързо през планината и ще стигнеш до стана на правоверните. И когато се срещнеш с Омар ал-Хаттаб, предай му поздрави от мен и му кажи: „Аллах чрез исляма да ти даде добрини, а аз те съветвах и се бих за вярата!“
Тогава ангелите въздигнали гласове за поздрав на момъка и на съпругата му:
— Всевишният Аллах те е съчетал с нея две хиляди години преди да е създал Адам, мир нему!
Обзели ги радост, ликуване, увереност, те станали още по-твърди в своята вяра. Когато се съмнало, произнесли утринната си молитва и тръгнали.
По същото време и Омар ал-Хаттаб произнасял утринната си молитва. Влязъл в михраба, придружен от двама приближени, заслушали се събралите се в джамията, побързали да се обмият онези, които още се обмивали, влезли онези, които били отвън. Още не бил минал първият метан и джамията се изпълнила с народ. Омар ал-Хаттаб погледнал придружителите си и рекъл:
— Хайде сега да излезем и да посрещнем младоженците!
Учудили се придружителите му, не схванали думите му. Тръгнал той, те тръгнали след него. Излязъл той при градските порти.
И когато момъкът и жената дошли, Омар и всички мюсюлмани ги посрещнали и поздравили.
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
* * *
Разправят, царю честити, че Аллах надарил младоженците със синове — да се бият за него и да предават славата му от поколение в поколение. И така живели те весели и щастливи, докато не дошъл онзи, който сладкия живот прекъсва и близък от близък откъсва…