Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Втора приказка за Хинд, дъщерята на Нуаман

Разправят също, царю честити, че това се случило, след като халиф Абдул Малик се прибрал в лоното на Аллаха, а Хинд, дъщерята на цар Нуаман, останала вдовица и се върнала при баща си. Други разправят, че се е случило още преди това, когато Хинд била единайсетгодишна и била красавица, каквато нямало по света. Веднъж тя излязла на християнския празник Великден да се причести в Бялата църква.

Същия ден в Хира дошъл Айдди бен Зейд, който носел дарове от Касри за Нуаман. Влязъл той в Бялата църква да се причести — бил с висока снага, приятни черти, хубави очи и чисто лице. Там била и Хинд заедно със своята неволница Мария. Тя харесала Айдди и щом го зърнала в църквата, прошепнала на Хинд:

— Виж този момък! По-хубав от него не съм виждала!

— А кой е той? — запитала Хинд.

— Айдди бен Зейд! — отговорила Мария.

Доближила се Хинд до Айдди, а той се шегувал с момците. С богатите си дрехи, с хубостта си, с отбраните си приказки той изпъквал сред останалите. Царкинята изпаднала в изкушение, пребледняла цялата. Минала покрай него, поздравила го и си тръгнала към двореца. Щом Айдди я зърнал и чул гласа й, също изпаднал в изкушение, сърцето му трепнало, побледнял и всички момци разбрали, че нещо му има. Той пошепнал на един да тръгне след девойката и да разбере коя е. Когато се върнал, казал, че това е Хинд, дъщерята на цар Нуаман. Когато Айдди излязъл от църквата, от силна страст дори и пътя не можел да улучи. Тогава произнесъл следните стихове:

Приятели, в мъката ми помогнете

и в земя зад моретата ме отведете!

                Тя Хинд се нарича, неповторима,

                там дано и за мене привети има!

Прибрал се у дома си. Прекарал неспокойна нощ. На сутринта срещнал Мария. Погледнал я приветливо, макар че преди това не я бил поглеждал. Тя го поздравила.

— Какво искаш? — запитал той.

— Имам нужда от тебе! — отговорила тя.

— Няма нещо, което да ми поискаш и аз да не ти го дам!

Мария му признала, че иска да остане насаме с него. Айдди се съгласил, но при условие тя да намери после начин да му уреди среща с Хинд. Тя се съгласила, той я отвел зад някаква кръчма в забутан сокак и там я оправил. Тя се върнала при Хинд и й рекла:

— Нали искаш да се срещнеш с Айдди?

— А как да го направя? — запитала Хинд. — Страстта ме гризе, от вчера нямам покой!

— Ами ще го доведа, а ти ще го видиш от балкона!

Когато Айдди се появил и Хинд го зърнала, тя едва не паднала през прозореца, а после рекла:

— Марийо, не ми ли го доведеш довечера, пиши ме за умряла!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Мария забързала при цар Нуаман и му съобщила за станалото. Тя рекла, че ако той не омъжи Хинд за Айдди, дъщеря му ще се затъжи и ще умре от любов, а това ще бъде позор пред всички араби и че няма друг избор, освен да му я даде за жена. Навел Нуаман глава, дълго мислил и възкликнал:

— Как да я омъжа за него? Не мога аз първи да започна подобен разговор!

— Ама и той е влюбен в нея и я желае не по-малко! — възкликнала Мария. — Аз ще измисля нещо такова, че той да не разбере, че ти знаеш каква е работата!

Върнала се при Айдди, взела си пак своето, разказала му какво се е случило с Хинд и с царя, и го посъветвала:

— Ти приготви вечеря и покани царя! Удари ли го виното в главата, поискай дъщеря му за жена и той ще се съгласи!

— Да не би това да го разгневи и между нас да избухне вражда! — усъмнил се Айдди.

— Идвам при тебе, след като току-що съм разговаряла с него! — рекла тя, а после се върнала при Нуаман и го посъветвала: — Поискай Айдди да те покани на вечеря!

Три дни след този разговор цар Нуаман изразил желание да обядва у Айдди. Поетът се съгласил. Нуаман ял, пил и когато виното го ударило в главата, Айдди поискал дъщеря му за жена. Царят се съгласил, дал му я и след още три дни той я притиснал до гърдите си. Така те живели три години весели и честити.

Но се случило така, че веднъж Нуаман се разгневил на Айдди за нещо и го погубил. Хинд дълбоко заскърбила за мъжа си. Тя му построила манастир близо до Хира, станала сама монахиня в него, дълго плакала и го оплаквала, докато накрая сама умряла. Този манастир се намира близо до Хира и е известен и до ден-днешен…