Хиляда и една нощ (70)

Приказка за Харун ар-Рашид, Джаафар, робинята и имама Абу Юсуф

Разказва се, че Джаафар Бармаки бил седнал една вечер на трапезата на Харун ар-Рашид, когато халифът му казал:

— Разбрах, че си купил робиня, която отдавна искам да притежавам! Тя била тъй прекрасна, че аз съм лудо влюбен в нея! Моля те, продай ми я!

— Няма да ти я продам! — казал Джаафар.

— Подари ми я тогава!

— Няма! — отвърнал Джаафар.

— Ще се разведа три пъти със Зубайда, ако не ми я продадеш или подариш! — казал халифът.

— Да се разведа три пъти с жена си, ако ти я продам! — отвърнал Джаафар.

След тези думи и двамата се опомнили и разбрали, че са изправени пред велика загадка, която са безсилни да разрешат.

— От това положение може да ни измъкне само Абу Юсуф.

Изпратили да го дирят. Станало полунощ. Когато пристигнал пратеникът, Абу Юсуф скочил от постелята и си рекъл: „Щом по това време ме викат, значи по някоя важна работа ще да е!“ Бързо влязъл при Харун ар-Рашид, който го поканил да седне. Такава милост той оказвал само нему. После халифът му рекъл:

— Повикахме те по един сложен въпрос, нещата стоят така и така. И никак не ни бива да разрешим загадката!

Абу Юсуф казал:

— Повелителю на правоверните, работата е съвсем проста! Джаафар, продай на повелителя на правоверните половината от робинята, а другата половина му подари! Само по този начин ще изпълните клетвите си!

Зарадвал се повелителят на правоверните на думите му и двамата с Джаафар направили така, както им наредил Абу Юсуф.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ТРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че халифът Харун ар-Рашид наредил да му доведат робинята. Когато я довели, той казал на кадията:

— Искам да я обладая, защото не мога да изтърпя да мине законният срок на очистването! Как да постъпя?

— Доведете ми един от белите роби на повелителя на правоверните, но да не е от онези, които той има намерение да освободи! — наредил Абу Юсуф и когато му довели такъв роб, помолил: — Позволи ми да ги оженя! След това той ще й даде развод, но преди да са спали заедно! Само по този начин ти можеш да я обладаеш, без да спазваш срока на очистването!

Харун ар-Рашид харесал това предложение и казал:

— Позволявам ти да сключиш брачния договор!

Кадията узаконил брака, а робът приел условията на договора. След това кадията му рекъл:

— Разведи се с нея и ще получиш сто динара!

Робът отказал. Кадията продължил да покачва цената, но робът все отказвал. Накрая му предложил хиляда динара.

— От мен ли зависи да се разведа или от повелителя на правоверните? — попитал робът.

— Разводът зависи от тебе! — отвърнал кадията.

— Кълна се в Аллаха, никога няма да се разведа! — възкликнал робът.

Силно се разгневил халифът и извикал:

— Сега я оплескахме, Абу Юсуф!

— Не бой се! — казал кадията. — Работата е проста! Предостави този роб във владение на робинята.

— Предоставям й го! — казал халифът.

— А сега аз постановявам да се разделят, тъй като робът вече е собственост на робинята! — казал кадията. — Бракът да се счита за разтрогнат!

След тези думи халифът се изправил на крака и възкликнал:

— Такъв като тебе трябва да остане кадия, докато съм жив!

После заповядал да донесат подноси, пълни със злато, което изсипали пред Абу Юсуф, а той възкликнал:

— Няма по-пряк път към божието и земното благо от науката! Голямо богатство получих, а разреших само два-три въпроса!