Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказки за птици и животни

Приказка за пауна и патицата

Разправят, царю честити, че в някаква страна в прастари времена живял паун. Намерил бил убежище край морето заедно със своята паунка. Там гъсти гори растели, буйни реки течали, но живели и много диви зверове. Паунът и паунката били свикнали да нощуват на едно дърво, за да се чувстват защитени. Живели така известно време, но веднъж толкова се уплашили, че решили да си подирят ново убежище.

Полетели и ето че видели остров. И там буйни реки течали и гъсти гори растели. Кацнали на острова, нагостили се с плодовете му и пили вода от реките му. Не щеш ли, задала се патица. Била много уплашена. Тръгнала към дървото, гдето били кацнали двамата. Паунът попитал какво я води при тях и защо се страхува, а тя отвърнала:

— Мъчи ме страх от Човека, сина Адамов!

— Не бой се, щом си с нас, нищо лошо няма да ти се случи! — рекъл паунът.

— Искате ли да се сприятелим! — казала патицата.

— Добре си дошла! — казала паунката. — Но отгде ли ще се вземе по тия места човек? Островът ни е посред морето! По сушата не може да стигне, а и по водата няма как да доплува! Я ни разкажи какво си препатила от синовете Адамови!

— На подобен остров съм прекарала в сигурност и спокойствие целия си живот, без да ми се случи нещо лошо. Но една нощ ми се присъни човек и чух глас да ми казва:

„Патицо, пази се от Човека, не вярвай на думите му, защото той е хитър и лукав! Пази се от неговото коварство! Поетът е казал:

Мед капе от устата му, когато обещава,

но във делата свои лисица е лукава!

Запомни! По-ловък е дори от рибите, дето лови в морето; избива с глинени топчета птици, по най-коварен начин хваща даже слонове! От злината му спасение няма!“