Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод от арабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
Приказки за птици и животни
Приказка за пауна и патицата
Разправят, царю честити, че в някаква страна в прастари времена живял паун. Намерил бил убежище край морето заедно със своята паунка. Там гъсти гори растели, буйни реки течали, но живели и много диви зверове. Паунът и паунката били свикнали да нощуват на едно дърво, за да се чувстват защитени. Живели така известно време, но веднъж толкова се уплашили, че решили да си подирят ново убежище.
Полетели и ето че видели остров. И там буйни реки течали и гъсти гори растели. Кацнали на острова, нагостили се с плодовете му и пили вода от реките му. Не щеш ли, задала се патица. Била много уплашена. Тръгнала към дървото, гдето били кацнали двамата. Паунът попитал какво я води при тях и защо се страхува, а тя отвърнала:
— Мъчи ме страх от Човека, сина Адамов!
— Не бой се, щом си с нас, нищо лошо няма да ти се случи! — рекъл паунът.
— Искате ли да се сприятелим! — казала патицата.
— Добре си дошла! — казала паунката. — Но отгде ли ще се вземе по тия места човек? Островът ни е посред морето! По сушата не може да стигне, а и по водата няма как да доплува! Я ни разкажи какво си препатила от синовете Адамови!
— На подобен остров съм прекарала в сигурност и спокойствие целия си живот, без да ми се случи нещо лошо. Но една нощ ми се присъни човек и чух глас да ми казва:
„Патицо, пази се от Човека, не вярвай на думите му, защото той е хитър и лукав! Пази се от неговото коварство! Поетът е казал:
Мед капе от устата му, когато обещава,
но във делата свои лисица е лукава!
Запомни! По-ловък е дори от рибите, дето лови в морето; избива с глинени топчета птици, по най-коварен начин хваща даже слонове! От злината му спасение няма!“