Хиляда и една нощ (115)

Приказка за праведния лодкар

Разправят как един праведник разказвал:

* * *

Бях лодкар по Нил, в Египет, пресичах реката от изток на запад и обратно. Един ден, както си чаках в лодката, при мен спря шейх, поздрави ме и ме помоли:

— Пренеси ме, за бога, на другия бряг! И ме нахрани, за бога!

— Добре! — отвърнах.

Той се качи на лодката. Пренесох го на източния бряг и му оставих храна. Носеше закърпена дреха, съдинка и тояга. Когато слезе от лодката, той каза:

— Ще ми се да ти оставя нещо, което трябва да пазиш!

— Какво е то? — запитах го аз.

— Когато настъпи утрешният ден, моля те да дойдеш по пладне при мене! Ще ме намериш мъртъв под онова дърво. Измий ме, положи ме в савана, който ще намериш под главата ми, помоли се за душата ми и ме погреби в тези пясъци! Вземи после дрехата ми заедно със съдинката и тоягата и ги пази, докато при тебе дойде някой да ти ги поиска — тогава му ги дай!

Странни бяха думите му, но аз пренощувах и зачаках определеното от него време. Но после се залисах и забравих. Надвечер изведнъж се сетих, пресякох бързо реката и наистина го намерих мъртъв под дървото. Под главата му имаше нов саван, който лъхаше на мускус. Измих го, увих го в савана, помолих се за душата му, изкопах гроб в пясъците и го погребах. През нощта се върнах обратно на десния брат на реката, като носех дрехата, съдинката и тоягата.

Когато се съмна и портите на града се отвориха, при мене дойде момък, когото познавах отпреди като умен човек. Бе облечен в богати дрехи.

— Дай ми онова, което са ти оставили да го пазиш! — каза той.

— А какво е то?

— Дрехата, съдинката и тоягата!

— Кой ти каза да ги търсиш при мене?

— Мога да ти кажа само, че снощи бях на сватба. Будувахме и се веселихме до съмване. И когато полегнах да си почина, някакъв човек застана пред мене и ми рече: „Всевишният прибра душата на един праведник и те поставя на неговото място. Иди при лодкаря, вземи от него дрехата, съдинката и тоягата му. Той ги остави при него, за да ти ги даде!“

Извадих нещата и му ги дадох. Той съблече богатата си дреха, облече другата, взе нещата и си тръгна, като ме остави сам.