Хиляда и една нощ (219)

Приказка за рибите

Имало, царю, на едно място блато с вода, в което живеели няколко риби. Случило се, че водата в това блато намаляла, почти се изпарила. Рибите се притискали една към друга, задушавали се, вече измирали и си говорели:

— О, защо се случи това с нас? Къде е спасението ни?

Една риба, най-умната и най-възрастна, рекла:

— Няма друг начин да се спасим, освен да се молим на Аллаха! Но нека първо запитаме какво мисли ракът, той е по-възрастен от всички ни и притежава по-големи знания!

И рибите отишли при рака. Намерили го заровен в леговището си, не се и досещал защо са рибите при него.

— Добре сте дошли! — казал ракът. — Защо сте дошли при мене?

Разказали му те каква беда ги е налегнала.

— Дойдохме да те чуем! — завършили те. — Кажи как да се спасим?

Навел глава ракът в знак на съгласие и рекъл:

— Няма съмнение, че нямате моя ум, щом вече не очаквате подкрепа от Аллах, която той дава на всички създадени от него твари! Не знаете ли, че Аллах е всемилостив и всемогъщ и дарявайки рабите си, той не си прави сметка, защото е определил имането на всеки, преди да е създал каквото и да е, а на всеки определен от него живот е дал предварително премерената му дължина. Защо да се измъчваме за нещо, което не знаем как е предопределено? Най-доброто ще бъде да се молим на Аллах! Всеки трябва да насочи и явните, и тайните помисли на разума си към бога и да го моли да ни спаси от бедите! Аллах не отхвърля молитвата на онзи, който е потърсил помощта му, не връща проситбата на онзи, който търси неговото предразположение. Ще дойде зимата, земята ще се наводни отново и няма да погине доброто, което той е съградил! Трябва да сме търпеливи и да чакаме онова, което Аллах е решил да направи! Ако ни дари със смърт, това значи, че ще си отпочинем, ако ни прати нещо, от което трябва да бягаме — ще бягаме и ще идем там, където той ни посочи!

Прибрала се всяка риба. Не минали много дни и Аллах пратил силен дъжд и блатото станало по-пълноводно от когато и да било…

* * *

Така и ние, царю — завършил везир Шаммас, — се измъчвахме заедно с тебе, преди да ти се появи синът, и ето че Аллах прати това благословено чедо! Ние молихме Всевишния да извърши това благо! Аллах не се лъже, когато се прицели, и никой не бива да спира нито за миг молитвите си към него!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че вторият везир пристъпил напред и заговорил:

— Царят не би могъл да бъде истински цар, ако не раздава справедливост! Той трябва да уважава поданиците си и да създава закони и правила за общуване между хората, да се отнася еднакво към всички, да не допуща кръвопролития, да не ги измъчва, да не пренебрегва един за сметка на друг независимо дали е богат или беден, близък или далечен, да им раздава справедливост, така че всички да го търсят! Царят с такива черти е възлюблен на поданиците си, на този свят той печели високо положение, а на другия — чест и задоволство у създателя! Ние, царю, признаваме, че ти притежаваш всички тези черти! Казано е: „Най-добрата работа се върши, когато царят е справедлив, мъдър, способен, познаващ чедата си, работещ работата си!“ Всемогъщият Аллах не отвърна взор от молитвите ти, тъй като се уповаваше на него! Той те благослови и с тебе стана същото, което станало между гарвана и змията!

— А какво е станало с гарвана и змията? — запитал царят.

И везирът заразказвал: