Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Women Who Run Wigh the Wolves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2018 г.)
Корекция и форматиране
NMereva (2019 г.)

Издание:

Автор: Клариса Пинкола Естес

Заглавие: Бягащата с вълци

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Националност: американска

Редактор: Саша Попова

Художник: Megachrom

Коректор: Марияна Василева

ISBN: 954-585-212-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1270

История

  1. — Добавяне

Вродената женска екология

В приказката се казва, че мнозина се опитват да уловят душата, за да я пленят и убият, но никой не може да го направи. Това е поредният приказен пример за непобедимостта на дивата душа. Даже да работим, да се любим, да почиваме или играем извън нейния цикъл, това няма да убие Дивата жена, само ще изтощи самите нас. Хубавото е, че можем да внесем нужните поправки и отново да се завърнем към естествените си цикли. Като обичаме и се грижим за естествените си сезони, ние не позволяваме животът ни да бъде въвлечен в чужд ритъм, чужд танц, чужд глад. Като утвърждаваме собствените си цикли на секс, творчество, отдих, игра и работа, ние отново се учим да възприемаме всичките си диви сетива и сезони.

Ние знаем, че не можем да водим ограбен живот. Знаем, че настъпва момент, когато за известно време трябва да напуснем света на хората. Вече сме разбрали, че сме като амфибии: можем да живеем на сушата, но не завинаги, не и без да се завръщаме във водата, у дома. Прекалено цивилизованите култури се опитват да попречат на жената да се завръща у дома. Често не й позволяват да се приближава до водата, докато очите й помръкнат.

Но когато се разнесе зовът, част от нея винаги го чува, винаги е очаквала да го чуе. Когато се разнесе зовът, тя ще го последва, тайно или не толкова тайно винаги се е готвила да го последва. Тя и всички съюзници на психето й ще възстановят способността й да се завърне. Този процес не се отнася само за отделни жени, а за всички нас. Сушата обвързва всички ни. Ала старецът от морето призовава всички. Всички трябва да се завърнат.

Нито един от тези начини за завръщане у дома не зависи от финансовото положение, социалния статус, образованието или физическата подвижност. Даже да можем да видим само едно стръкче трева, даже да можем да зърнем само един сантиметър небе, даже от пукнатините в тротоара да се подават само жилави бурени, ние пак можем да открием своите цикли в природата. Всички можем да отплуваме в морето. Всички можем да общуваме с тюлена от скалата. Всички жени трябва да влязат в този съюз: майките с деца, любовниците, самотните жени, работещите жени, потиснатите жени, високопоставените жени, интровертните жени, екстровертните жени, жените с огромни отговорности.

Юнг казва: „Далеч по-добре е просто да признаем своята духовна нищета… Когато натежи, духът се втечнява… Ето защо пътят на душата… води към водата“[1]. Завръщането у дома и разговорите с тюлена от морската скала са прояви на нашата вродена и цялостна екология, защото всички те са завръщане във водата, среща с дивата приятелка, онази, която винаги ни обича. Трябва само да се вгледаме и да се поучим от онези мъдри и нежни очи.

Бележки

[1] Справка в интервю на Робърт Блай, публикувано в „The Bloomsbury Review“ (January 1990), и C. P. Estes. The Wild Man In the Black Coat Turns: A Conversation, 1989. — Б.а.