Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (127)

Прошка

Има много начини да простим обидата на човек, общност или нация. Трябва да запомним, че „окончателната“ прошка не означава да се предадем. Това е съзнателно решение да се откажем от негодуванието, което включва опрощаване на дълга и отказ от желанието за мъст. Вие сте онези, които определяте кога да простите и с какъв ритуал да отбележите събитието. Вие определяте какъв дълг няма да искате да ви изплатят в бъдеще.

Някои предпочитат неосмисленото опрощаване: освобождаване на човек от всякакво възмездие сега или за в бъдеще. Други решават да сложат край на възмездяването в движение, да се откажат от дълга, да кажат „стореното — сторено“, отплатата е достатъчна. Друг вид прошка е освобождаването на човек, без каквото и да е емоционално или друго възмездие.

За някои окончателната прошка означава да проявят снизхождение към другия и това е най-лесно при сравнително леките обиди. Един от най-пълноценните видове прошка е в някаква форма да окажете състрадателна помощ на обидилия ви човек. Това не означава да си пъхнете главата в торбата, а да реагирате милостиво, но от гледна точка на собствената си сигурност^[1].

Прошката е кулминация на откъсването, търпението и забравянето. Това не означава да се откажете от защитата си, а от студенината си. Един от най-пълноценните видове прошка е да престанете да изключвате другия, с други думи да престанете да го държите на разстояние, да го пренебрегвате, да се държите студено към него, да не желаете да сте нито надменни, нито фалшиви. За душата психе е по-добре да ограничите времето и споровете с хората, към които ви е трудно да се държите по друг начин, освен като с безчувствени манекени.

Прошката е творчески акт. Има много достойни начини да простите. Можете да простите засега, дотогава, до другия път, за последен път — ако последва нов инцидент, започва съвсем нова игра. Можете да дадете още една възможност, още няколко възможности, още много възможности, да дадете възможност „само ако“. Можете да простите обидата отчасти, напълно или наполовина. Можете да дадете пълно опрощаване. Вие решавате^[2].

Как разбирате, че сте простили? Обикновено изпитвате тъга, вместо гняв, съжалявате човека, а не му се сърдите. Не очаквате нищо. Не искате нищо. От глезена ви не виси ласо, което ви тегли нанякъде. Свободни сте да отидете, където пожелаете. Може да не е настанало пълно щастие, но от този ден нататък със сигурност ви очаква ново „Имало едно време“.