Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Women Who Run Wigh the Wolves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2018 г.)
Корекция и форматиране
NMereva (2019 г.)

Издание:

Автор: Клариса Пинкола Естес

Заглавие: Бягащата с вълци

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Националност: американска

Редактор: Саша Попова

Художник: Megachrom

Коректор: Марияна Василева

ISBN: 954-585-212-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1270

История

  1. — Добавяне

Мечокът дух

На какво ни учи символът на мечката — за разлика от лисицата, язовеца или змията — за преодоляването на гнева? За древните мечката е символ на възкресяването. Животното задълго заспива, сърдечният му пулс значително се забавя. Женските често забременяват точно преди зимния сън, но яйцеклетката и спермата сякаш по чудо не се сливат веднага. Те дълго време плуват отделно в матката, малко преди събуждането се сливат и започва клетъчно делене, така че малките да се родят през пролетта, когато майката е будна, тъкмо навреме, за да се грижи за тях и да ги учи. Не само защото се събужда от зимен сън като от смърт, а много повече — защото женската се събужда с нови малки, това животно е метафора на нашия живот, на завръщането от нещо, което е приличало на смърт.

Мечката е свързвана с много богини на лова: Артемида и Диана в Елада и Рим, Муерте и Хекотептъл, калните божества в латиноамериканските култури. Тези богини дарявали жените със способността да проследяват, да „изравят“ психическите аспекти на всички неща. За японците мечката е символ на вярност, мъдрост и сила. В северна Япония, където живее племето айну, мечката може да разговаря пряко с Бог и да носи неговите послания на хората. Лунният мечок се смята за свещено животно, получило белия знак на шията си от будистката богиня Куан-Ин, чийто отличителен знак е полумесецът. Куан-Ин е богиня на дълбокото състрадание и мечокът е неин пратеник[1].

От гледна точка на психето мечката може да се разбира като способност за регулиране на човешкия живот, особено на емоционалния живот. Мечата сила е способността за циклично движение, бдителност или тих зимен сън, който възобновява енергията за следващия цикъл. Образът на мечока учи, че трябва да поддържаме равновесие в емоционалния си живот, че е възможно едновременно да сме свирепи и щедри. Човек трябва да пази територията си, да поддържа границите си, да разтърсва небето, ако се налага, и все пак да е достъпен и великодушен.

Косъмът от шията на мечока е талисман, начин за запомняне на наученото. Както виждаме, той е безценен.

Бележки

[1] От стари японски разказвачки чух друг вариант на темата за мечока. Той е удушен от зла сила, за да не може сред хората, които го почитат, да се ражда нов живот. Тялото му е погребано с много мъка и скръб. Но женските сълзи, които се стичат върху гроба, го съживяват. — Б.а.