Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (54)

Различност

Също като грозното патенце, аутсайдерът се научава да се пази от ситуации, в които може да действа правилно, но въпреки това да не изглежда така. Патенцето например може да плува добре, ала въпреки това да не изглежда така. И обратно, жената може да изглежда нормално, но да не постъпва правилно. Има много поговорки за хора, които не могат (и в душата си не желаят) да скрият истинската си същност — от източнотексаската „Можеш да ги облечеш в най-хубавите им дрехи, но не можеш да ги изведеш навън“ до испанската „Тя беше жена с черно перо под полата“^[1].

Патенцето в приказката се държи като глупак^[2], нищо не върши както трябва… напрашава маслото и пада в брашното, но първо е разляло каната с мляко. Всички сме имали такива моменти. Нищо не правим както трябва. Опитваме се да поправим грешката си, но още повече влошаваме положението. Патенцето няма работа в къщата. Но вие виждате какво става, когато човек е отчаян. Отива не където трябва и прави не каквото трябва. Както казваше един мой скъп колега, вече покойник: „Не можеш да намериш мляко в къщата на овена“^[3].

Въпреки че е полезно да изграждаме мостове дори към групи, на които не принадлежим, и че е важно да се опитваме да сме любезни, не бива да полагаме прекалено големи усилия, не бива да се заблуждаваме, че ако се държим добре, ако успеем да овладеем всички пориви на дивата природа, наистина ще ни смятат за мили, сдържани, покорни и скромни дами. Това поведение, този стремеж на егото на всяка цена да принадлежи към дадена група прекъсва връзката с Дивата жена в психето. И тогава вместо в жизнена жена вие се превръщате в мила жена с „отрязани котешки нокти“. Превръщате се в кротка, но нервна жена, отчаяно копнееща да е „добра“. Не, много по-добре, по-естествено и по-полезно за душата е просто да сте такива, каквито сте и да оставите другите също да не изневеряват на истинската си същност.