Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (9)

Ключът към познанието: значението на любопитството

О, това мъничко ключе — то осигурява достъп до тайната, която всички жени знаят и в същото време не знаят. Ключето е разрешение за осъзнаване на най-дълбоките, най-тъмните тайни на психето, в случая онова, което погубва женския потенциал.

Синята брада продължава да изпълнява унищожителния си план, като оставя жена си да се изложи на психична опасност. „Прави каквото искаш“, казва той. Дава й усещане за измамна свобода. Но в действителност тя не е свободна, защото е лишена от възможността да възприеме познанието за злия хищник, въпреки че дълбоко в душата си вече е разбрала истината.

Наивната жена мълчаливо се съгласява да остане „незнаеща“. Подобно на цветя, лековерните жени, жените с наранени инстинкти се обръщат в посоката, от която струи слънчева светлина. Наивната или наранената жена прекалено лесно се съблазнява от обещания за спокойствие, за вечно щастие, за различни удоволствия било то високо положение в очите на семейството или връстниците й, или сигурност, вечна любов, интересни приключения и страхотен секс.

Синята брада забранява на жена си да използва единствения ключ, който ще й донесе осъзнаване. Да забраниш на жена да използва ключа за самопознанието, я лишава от нейната интуитивна природа, от естественото й инстинктивно любопитство, което я кара да открие „какво има отдолу“ и отвъд очевидното. Без това познание жената е беззащитна. Ако се опита да изпълни заповедта на Синята брада да не използва ключа, тя избира смърт за душата си. Ако отвори вратата на ужасната тайна стаичка, тя избира живота.

По-големите сестри й идват на гости и „са любопитни какво й е заръчал да прави Господарят“. Невестата весело им отговаря: „Можем да правим всичко, освен едно“. Сестрите решават да се позабавляват, като открият за коя врата е ключето. Ето го пак импулсът за осъзнаване.

Някои психолози, сред които Фройд и Бетелхайм^[1], интерпретират подобни епизоди като психологически наказания за сексуалното любопитство на жените^[2]. Още при формулирането на класическата психология, на женското любопитство е придадено доста негативно значение, докато мъжете със същото качество биват наричани „ученолюбиви“. Всъщност тривиализираното на женското любопитство, така че да изглежда като обикновено досадно завиране на нос, отрича правото на жените на проницателност, инстинкт, интуиция, отрича правото на всичките им сетива.

Ако допуснем, че онези жени, които все още не са отворили забранената врата, се хвърлят право в ръцете на Синята брада, дивото инстинктивно любопитство на по-големите сестри случайно е останало непокътнато. Те са жените сенки на индивидуалното женско психе, „тиковете“ и „смушкванията“ в женския ум, които напомнят на жената, насочват я към важното. Важно е тя да открие тайната вратичка, важно е да наруши забраната на хищника. Най-важно е да осъзнае какво се крие в тази стая.

Векове наред вратите са правени от камък и дърво. В някои култури се е смятало, че духът на камъка или дървото е затворен във вратата, вярвало се е, че той е пазител на стаята. Много отдавна е имало повече врати на гробници, отколкото на домове, и самият образ на вратата означава, че вътре има нещо с духовна стойност или че нещо трябва да остане затворено.

Вратата в приказката символизира психична преграда, своего рода пазач, поставен да охранява тайната. Той отново ни напомня за репутацията на хищника като магьосник — психична сила, която ни оплита сякаш с магия и не ни позволява да се осъзнаем. Жените подсилват тази преграда или врата, когато се обезкуражават — сами или една друга — да мислят или да се ровят прекалено надълбоко, защото „можеш да получиш повече, отколкото искаш“. За да разбият тази преграда, те също трябва да използват магия, която се открива в символа на ключа.

Задаването на правилния въпрос е основното действие в преобразяването — в приказките, в анализа и в индивидуализацията. Ключовият въпрос предизвиква покълване на осъзнаването. Правилно формулираният въпрос винаги произтича от същностното любопитство към онова, което се крие отзад. Въпросите са ключовете, които карат тайните врати на психето да се отварят.

Макар че не знаят какво има в стаята, сестрите призовават инстинктите си, за да зададат точния психологически въпрос: „Къде според теб е тази врата и какво може да се крие зад нея?“.

Именно в този момент наивната природа започва да съзрява, да пита: „Какво се крие зад видимото? Какво кара сянката да се издига над стената?“ Наивната младежка природа започва да разбира, че ако има нещо тайно, ако има нещо тъмно, ако има нещо забранено, то трябва да бъде видяно. Осъзналата се жена проявява любопитство към всичко, което се крие зад очевидното: невидимото чуруликане, тъмният прозорец, скърцащата врата, лъчът светлина под вратата. Тя разнищва загадките, докато разкрие същността им.

Както ще се убедим, способността да понася онова, което вижда, позволява на жената да се върне към своята вътрешна природа, която й помага във всички нейни мисли, чувства и действия.