Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Women Who Run Wigh the Wolves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2018 г.)
Корекция и форматиране
NMereva (2019 г.)

Издание:

Автор: Клариса Пинкола Естес

Заглавие: Бягащата с вълци

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Националност: американска

Редактор: Саша Попова

Художник: Megachrom

Коректор: Марияна Василева

ISBN: 954-585-212-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1270

История

  1. — Добавяне

Петата задача — служба на ирационалното

В тази част от приказката Василиса моли Баба Яга за огън и вещицата се съгласява, но само ако в замяна момичето изпълни някои домакински задачи. Психичните задачи на жената на този етап от осъзнаването са следните: да остане с вещицата, да се приспособи към огромните диви сили на женското психе. Да разпознае собствената си сила и силите на вътрешното пречистване: почистване, подреждане, подхранване, натрупване на енергия и идеи (изпирането на дрехите на Баба Яга, готвенето, почистването на къщата).

В не толкова далечното минало, жените са били дълбоко свързани с ритмите на живота и смъртта. Те са вдишвали острия мирис на желязо от свежата кръв при раждането. Пак те са миели изстиващите тела на мъртвите. Психето на съвременната жена, особено на жената от индустриалните и технологичните култури, често е лишена от тези блажени и фундаментални изживявания. Но има начин тя изцяло да участва в сетивните аспекти на циклите на живота и смъртта.

Баба Яга, Дивата майка, е учителката, с която можем да се съветваме по тези въпроси. Тя иска да бъде подреден домът на душата. Тя внася в егото ред, в който цари вълшебство и радост, в който апетитът е непокътнат и всичко се постига с желание. Баба Яга е модел за същество, вярно на същността. Тя учи и на смърт, и на възраждане.

В приказката тя учи Василиса да се грижи за психичния дом на дивата женственост. Изпирането на дрехите е широко разпространен символ. В древността, а на някои места и в наши дни, за да изпере дрехите, жената отива при реката и там извършва ритуалното пречистване, което хората са правили още от началото на времето. Това е ясен символ за пречистването на цялото психе.

В митологията тъканата дреха е дело на майките Живот/Смърт/Живот. На Изток например има три орисници: Клото, Лахезис и Атропа[1]. На Запад това са Na ashjé ii Asdzáá, Жената паяк, която подарила дарбата на тъкането на племето дине (навахо). Тези майки Живот/Смърт/Живот учат жените да усещат кой трябва да живее и кой да умре, какво да бъде изхвърлено и какво — вплетено. В приказката Баба Яга нарежда на Василиса да изпере дрехите, за да разкрие изтъканото от богинята Живот/Смърт/Живот, да го пречисти и възроди.

Измиването от незапомнени времена е свързано с ритуалите на пречистване. Това не означава само външно измиване, а напояване с духовна сила и тайнственост. В приказката прането е първата задача. Това означава отново да се обтегне онова, което се е разхлабило от носене. Дрехите са като нас — ние се изтъркваме и идеите ни се „разхлабват“ с времето. Подновяването, възраждането се извършва във водата, в преоткриването на истината, на светостта.

В архетипния символизъм дрехите са персоната, първото, което виждат в нас другите хора. Персоната е вид камуфлаж, показващ на другите само онова, което ние искаме да им покажем, и нищо повече. Но в нея е заложен и по-стар смисъл, който се открива в обредите на централноамериканските индианци, добре известен на cantadoras y cuentistas у curanderas — лечителките. Персоната не е просто маска, а по-скоро присъствие, което засенчва ежедневната личност. В този смисъл персоната, или маската, е символ на ранг, добродетел, характер и власт. Това е външният белег, външната проява на съвършенството[2].

Много харесвам тази посветителска задача, която изисква жената да пречисти персоната, дрехите на властта на великата горска Баба Яга. Като ги изпира, посвещаваната вижда как са съшити шевовете на персоната, вижда кройката на дрехите. Скоро самата тя получава част от тези персони, за да ги прибере в гардероба при другите, които е ушила през живота си[3].

Лесно можем да си представим, че от психологическа гледна точка символите на силата и властта на Баба Яга — нейните дрехи — са като самата нея — здрави и издръжливи. Изпирането им е метафора, чрез която се научаваме да виждаме, анализираме и възприемаме това съчетание от качества. Научаваме се да подреждаме, закърпваме и подновяваме инстинктивното психе чрез purificatio[4] — измиване на тъканта на съществуванието.

Следващата задача на Василиса е да помете къщурката и двора. В източноевропейските приказки метлите често са направени от клони на дървета и храсти, а понякога от разклонени корени. Сега Василиса трябва да размаха този направен от растение предмет над пода и двора, за да почисти отпадъците. Мъдрата жена поддържа психичната си среда чиста. Тя го постига, като поддържа чиста главата си и така успешно завършва своите проекти[5].

При много жени тази задача изисква ежедневно да си оставят време за размисъл, жизнено пространство, което да е само тяхно. При други психоанализата, размислите, медитацията, усамотяването и други преобразяващи изживявания осигуряват нужното време и място за работа. Всяка жена има своите предпочитания.

Ако тази работа може да се свърши в къщурката на Баба Яга, толкова по-добре. Дори близостта до нея е за препоръчване пред отдалечеността. Във всеки случай дивият живот на жената винаги трябва да се поддържа в ред. Не е достатъчно да „почиства“ веднъж годишно.

Ала тъй като Василиса мете къщурката на Баба Яга, ние също говорим за поддържането на ред сред необичайните идеи — странните, мистичните, емоционалните, тайнствените[6].

Помитането на стаите означава не само да започнем да ценим вътрешния живот, но и да се грижим за неговата чистота. Понякога жените пренебрегват душевната си „архитектура“, докато гората не я погълне. „Сградите“ на душата постепенно обрастват и накрая се превръщат в археологични руини в подсъзнанието. Това може да се предотврати с циклично и критично помитане. Когато жените поддържат чистота, дивата природа разцъфтява.

Как да храним психичната Баба Яга, буквално питаме ние, с какво се храни толкова дива богиня? Първо, за да й сготвим, трябва да накладем огън — жената трябва да е готова да пламти, да пламти от страст, да пламти от думи, идеи, копнеж по онова, което обича. Именно тази страст е в основата на готвенето, а неговото съдържание са оригиналните женски идеи. За да готви за Баба Яга, жената трябва да поддържа огъня под съзидателния си живот.

Повечето от нас ще се справят по-добре, ако се научат да поддържат огъня под работата си, ако внимателно се грижат за подхранването на дивата Същност. Ние често се извръщаме от гърнето, от огнището. Забравяме да гледаме, забравяме да слагаме нови съчки, забравяме да разбъркваме кашата. Погрешно си мислим, че огънят и готвенето са като някое от онези жилави домашни растения, които месеци наред могат да издържат без вода. Не е така. Огънят изисква поддържане, защото пламъкът много лесно угасва. Баба Яга трябва да бъде хранена. Ако огладнее, ще настъпи истински ад.

Дивата душа се храни с нови и абсолютно оригинални неща, неизследвани посоки, всеотдайност към изкуството и работата. Всичко това храни Старата дива майка и й дава плът в нашето психе. Без огъня, нашите велики идеи, нашите оригинални мисли, нашите стремления и копнежи остават „сурови“, а ние — неудовлетворени. От друга страна, ако поддържаме огъня, каквото и да правим, ние ще й доставим удоволствие и ще нахраним дивата си същност.

При развитието на жените, всички тези наклонности за „домакинстване“ — готвенето, прането, метенето, надхвърлят границите на обичайното. Всички тези метафори са начини на възприемане, измерване, хранене, подсилване, пречистване и подреждане на душевния живот.

Василиса е посветена във всичко това и нейната интуиция й помага да изпълни задачите. Интуитивната природа носи способността да измерва нещата от пръв поглед, да претегля за миг, да пречиства от отпадъци мислите и да назовава същността на нещата, да я възпламенява с жизненост, да приготвя суровите идеи, да ги превръща в храна за психето. С помощта на куклата Василиса се научава да подрежда, разбира и почиства психичния дом.

Освен това тя научава, че за да върши работата си, Дивата майка има нужда от много храна. Баба Яга не може да бъде оставена на диета от маруля и кафе без мляко и захар. Ако иска да е близо до нея, жената трябва да осъзнае, че старата вещица има апетит за някои неща. Ако иска да запази връзката си с древната женственост, жената трябва да готви в огромни количества.

Чрез тези задачи Баба Яга научава Василиса да не се плаши от голямото, могъщото, цикличното, непредвидимото, неочакваното, огромното и мащабното, каквито са размерите на Природата, странното, особеното и необичайното.

Според задачите на Василиса циклите на жената са редовно да пречиства мисленето си и да подновява ценностите си. Да пречиства психето си от дреболии, да мете същността си, редовно да почиства умственото и емоционалното си състояние. Да поддържа траен огън под съзидателния живот, системно да готви оригинални идеи, за да подхранва връзката си с дивата природа.

След като прекарва известно време при Баба Яга, Василиса ще придобие част от нейния стил. Ние също — нашата задача е в рамките на ограничените си човешки възможности да следваме нейния образец. И ние се научаваме да го правим, макар че продължаваме да сме изпълнени със страхопочитание, защото в земята на Баба Яга има неща, които летят в нощта и призори отново се събуждат, призовани от дивата инстинктивна природа. Това са костите на мъртвите, които продължават да говорят, това са ветрове, съдби и слънца, луна и небе, които живеят при нея. Ала тя поддържа ред. Денят следва нощта, пролетта следва зимата. При нея няма нищо случайно. Тя е и Стих, и Разум.

В приказката Баба Яга вижда, че Василиса е изпълнила всички задачи и това й доставя удоволствие, но в същото време е малко разочарована, че няма за какво да се скара на момичето. И за да е сигурна, че Василиса не приема нищо за даденост, вещицата й казва: „Това, че успя веднъж да свършиш всичко, не значи, че пак ще успееш. Затова ще ти поставя още няколко задачи за утре. Да видим как ще се справиш, миличка… Иначе…“

С помощта на интуитивно напътствие Василиса отново изпълнява работата и Баба Яга неохотно й дава своето одобрение… както винаги правят стариците, които са живели дълго и са видели много, и на които хем малко им се иска да не са, хем се гордеят с това.

Бележки

[1] Клото, Лахезис и Атропа — трите сестри мойри (лат. парки), богини на съдбата, които предели, плетели и срязвали нишката на живота на всеки смъртен. — Б.ред.

[2] В Централна Америка la máscara — маската, показва, че човек е постигнал разбирателство с духа, изобразяван и от маската, и от дрехите, които той носи. В западното общество този начин на идентифициране с духа почти не се среща. Но изпреждането на нишка и изтъкаването на плат е начин да призовете или да получите информация от дух. Има сериозни свидетелства, че някога преденето на нишка и тъкането са били религиозни практики, използвани за опознаване на циклите на живота, смъртта и отвъдното. — Б.а.

[3] Добре е да имате много персони. Така ще можете да изобразявате всеки аспект от същността си във всеки момент. По някое време обаче, особено след средната възраст и по време на старостта, персоните се променят и проявяват по тайнствени начини. Накрая се получава нещо като „стопяване“ — пълна загуба на персони, и се разкрива „истинската същност“. — Б.а.

[4] Пречистване (лат.). — Б.пр.

[5] За да действа по органичен начин, човек се придържа към сетивността и чувствата и не се стреми към свръхинтелектуализация. Както казваше един от покойните ми колеги, Дж. Вандербърг, понякога е полезно да се разсъждава по начин, разбираем за умно десетгодишно дете. — Б.а.

[6] Това случайно са същите качества на успешния душевен живот, но и на успешния бизнес и финансов живот. — Б.а.