Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (30)

Силата на Двете

Въпреки че представлява отделен елемент с различни функции и познание, всяка страна от женската природа трябва — подобно на мозъка с неговия corpus callosum — да е в постоянна връзка с другата и двете да функционират като едно цяло. Ако крие една от страните или й отдава прекалено предпочитание, жената води много „осакатен“ живот, който не й осигурява достъп до цялата й сила. Това е лошо. Тя трябва да развива и двете страни.

Когато разглеждаме символа на близначките, можем да научим много за силата на Двете. От древни времена по целия свят се е смятало, че близначките са надарени със свръхестествени способности. В някои култури съществува цяла област, посветена на балансирането на природата на близначките, защото се вярва, че те имат обща душа. Дори след смъртта им близначките получават храна, дарове и жертвоприношения.

В различни африкански и карибски общности символът на близначките притежава джуджу — мистична енергия на душата. Ето защо за тях трябва да се грижат безупречно, иначе цялата общност ще бъде сполетяна от зло. Според вудуистката религия на Хаити на близначките винаги трябва да се дава абсолютно еднакво количество храна, за да не си завиждат, но и за да не залинее едната от тях, защото ако умре, другата ще я последва и общността ще изгуби тяхната свръхестествена закрила.

По същия начин жената придобива огромна сила, когато осъзнае и използва двойствените аспекти на психето. Силата на Двете е невероятна и не бива да се пренебрегва нито една от страните. Те трябва да бъдат захранвани еднакво, защото заедно придават на индивида могъща сила.

Веднъж чух една история от непознат афроамериканец в Средния юг. Той се появи по алеята, докато аз седях сред графитите в градския „парк“. Някои биха го нарекли „побъркан“, защото не говореше конкретно на никого. Вървеше с вдигнат във въздуха показалец, сякаш за да провери посоката на вятъра. Cuentistas смятат такива хора за осенени от боговете. В нашата традиция бихме го нарекли El bulto — Вързопа, защото такъв човек носи определена стока и я показва на всеки, който иска да я види, на всеки, който има очи да я види и здрав разум да я приеме.

Този El bulto ми разказа история, завещавана от поколение на поколение. Той я нарече „Една пръчка, две пръчки“. „Така е било при древните африкански царе“, прошепна El bulto.

Един старец умира и вика при себе си своето семейство. Той дава къса, яка пръчка на всеки от многобройните си деца, жени и роднини.

— Счупете пръчките — нарежда им старецът.

С известно усилие те счупват пръчките на две.

— Така става, когато душата е самотна и си няма никого. Лесно може да се пречупи.

После им дава други пръчки и казва:

— Ето как искам да живеете след моята смърт. Съберете пръчките на снопове от по две-три. Хайде сега ги счупете.

Никой не успява да счупи сноповете. Старецът се усмихва.

— Ние сме силни, когато сме заедно с друга душа. Когато сме заедно, никой не може да ни пречупи.

По същия начин, когато са заедно, двете страни на двойствената природа притежават огромна сила и не могат да се пречупят. Такава е природата на психичната двойственост, на близначките, на двата аспекта от женската личност. Сама по-цивилизованата същност е прекрасна… ала някак самотна. Сама дивата същност също е прекрасна, но копнее за близост с другата. Жената изгубва своите психологически, емоционални и духовни сили тогава, когато разделя тези две природи и се преструва, че едната или другата вече не съществува.

Тази приказка може да се отнася колкото за женската, толкова и за мъжката двойственост. Манауи също притежава двойствена природа — човешка природа и инстинктивна природа, символизирана от кучето. Макар да е мила и нежна, неговата човешка природа не е достатъчна, за да спечели сестрите. Но кучето му, символ на неговата инстинктивна природа, е в състояние да се промъкне при близначките и с острия си слух да чуе техните имена. То се научава да преодолява дребните съблазни и да запази най-важното — познанието. Кучето на Манауи притежава остър слух и издръжливост, инстинкта да се промушва и да търси, преследва и да открива ценни идеи.

В други приказки мъжките сили могат да са от типа на Синята брада и да се опитват да погубят двойствената природа на жените. Този вид жених не може да понася двойствеността и се стреми към съвършенство, към единствена истина, към една неподвижна, неизменна feminina substantia, женска материя, въплътена в една съвършена жена. Ай! Ако срещнете такъв човек, веднага си плюйте на петите. По-добре е да имате любим от типа на Манауи — той е много по-подходящ жених, защото споделя идеята за Двете. А силата на Двете е в тяхното единство.

Манауи се стреми към вездесъщото, но загадъчно съчетание в душевния живот на жените. Тъй като самият той е див, естествен човек Манауи има сетива за Дивата жена.

Онова събирателно племе от мъжки образи в женското психе, което Юнг нарича анимус, също има подобна позиция и смята женската двойственост за ценна и желана, а не за дяволска, грозна и омразна^[1]. Независимо дали е вътрешна или външна фигура, Манауи представлява нов тип верен любим, чието основно желание е да назове и разбере тайнствената и загадъчна двойка в женската природа.