Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (80)

Опит за събуване на обувките; твърде късно

Когато дивата природа на жената е почти унищожена, в най-крайните случаи е възможно да се стигне до шизоидни изменения и психози^[1]. Тя може изведнъж да откаже да стане от леглото или да се заскита, облечена само по халат, разсеяно да оставя по три запалени цигари в пепелника, безутешно да плаче, да обикаля по улиците с разчорлена коса, внезапно да напусне семейството си. Може да изпитва желание да се самоубие, дори да го направи — случайно или нарочно. Много по-често обаче жената просто умира. Тя не се чувства нито добре, нито зле — изобщо престава да изпитва чувства.

Какво става с жените, когато ярките им психични багри се слеят? Какво става, когато се смесят алено, сапфиреносиньо и бледожълто? Художниците знаят. Когато смесите пъстрите бои, получавате цвят, наречен „кал“. Не плодородна кал, а стерилна, безцветна, странно мъртва. Тя не излъчва светлина. Когато на платното се образува такава кал, художниците трябва да започнат картината наново.

Това е най-трудният момент, моментът, в който обувките трябва да бъдат отсечени. Мъчително е да се откъснеш от пристрастието си. Никой не знае защо. Логично е плененият човек да изпитва облекчение, че е завил зад този ъгъл. Логично е да чувства, че се е спасил в последния момент. Логично е да ликува. Но не, той изпада в депресия, скърца със зъби и с изненада открива, че звукът идва от него. Струва му се, че кръвта му изтича, въпреки че няма никаква кръв. И все пак е нужна именно тази болка, това откъсване, тази липса на опорна точка, за да се завърнем към истинския си живот, към живота, който грижливо сме градили ден след ден.

Да, откъсването от червените обувки носи болка. Ала единствената ни надежда е изведнъж да се откъснем от пристрастието си. Именно това откъсване носи абсолютното спасение. Краката ни отново ще пораснат, ние ще открием своя път, ще се възстановим, някой ден пак ще тичаме и ще скачаме. Дотогава предишният ни живот ще се е възродил. Ние ще се върнем към него и ще се радваме, че сме получили втори шанс.