Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Women Who Run Wigh the Wolves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2018 г.)
Корекция и форматиране
NMereva (2019 г.)

Издание:

Автор: Клариса Пинкола Естес

Заглавие: Бягащата с вълци

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Националност: американска

Редактор: Саша Попова

Художник: Megachrom

Коректор: Марияна Василева

ISBN: 954-585-212-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1270

История

  1. — Добавяне

Палтото на изкуплението

Понякога в работата си с жени ги уча да правят палто на изкуплението от плат или друг материал. Това е палто, на което са закачени и зашити всички обиди, които жената е изтърпяла през живота си, всички травми, рани и белези. Това е нейният разказ за преживяванията й като изкупителна жертва. Понякога за ушиването на такова палто са нужни само ден-два, друг път месеци. Това е изключително полезно за подробното разкриване на всички рани и удари в женския живот.

Отначало правех палто на изкуплението сама. Скоро то стана толкова тежко, че имах нужда от хор от музи, за да носят шлейфа. Планът ми беше да направя това палто на изкуплението и след като събера целия този психически боклук в един психически обект, да разсея част от старите си травми, като изгоря палтото. Но знаете ли, аз го закачих в коридора и всеки път, когато минавам покрай него, вместо да се чувствам зле, се чувствам добре. Открих, че се възхищавам на ovarios на жената, която може да носи такова палто и въпреки това твърдо да продължава напред, да пее, твори и да размахва опашка.

Това се отнасяше и за жените, с които работех. Те никога не искаха да изгарят палтата си. Искаха да ги запазят завинаги, колкото по-гадни и кървави, толкова по-добре. Понякога ние ги наричаме също „бойни палта“, защото са доказателство за издръжливостта, провалите и победите на жените и техните сродници.

Друга ценна идея е жените да отчитат възрастта си не по годините, а по бойните белези. „На колко си години?“, понякога ме питат хората. „На седемнайсет бойни белега“, отвръщам аз. Обикновено те не потръпват, а весело започват да броят собствените си белези.

Също както индианците лакота отбелязват с пиктограми върху животински кожи събитията през зимата, също както ацтеките, маите и египтяните са имали кодекси, документиращи великите събития, войните и триумфите, жените имат своите палта на изкуплението, своите бойни палта. Чудя се какво ще си мислят нашите правнучки и праправнучки за живота ни, документиран по този начин. Надявам се, че всичко ще трябва да им се обясни.

Не се заблуждавайте, защото сте го заслужили с всички тежки избори през живота си. Ако ви попитат за вашата националност, етническа принадлежност или род, загадъчно се усмихнете. И отговорете: „Кланът на белязаните“.