Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Women Who Run Wigh the Wolves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2018 г.)
Корекция и форматиране
NMereva (2019 г.)

Издание:

Автор: Клариса Пинкола Естес

Заглавие: Бягащата с вълци

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Националност: американска

Редактор: Саша Попова

Художник: Megachrom

Коректор: Марияна Василева

ISBN: 954-585-212-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1270

История

  1. — Добавяне

5.
Ловът: когато сърцето е самотен ловец

Жената скелет: среща с природата на любовта Живот/Смърт/Живот

Всеки, който е наблюдавал вълците, знае колко дълбока е тяхната връзка. Те обикновено не менят партньорите си. Въпреки че помежду им има конфликти, въпреки че има несъгласия, вълците остават заедно през суровата зима, зелената пролет, дългите преходи, раждането на новите рожби, старостта на хищниците, танците на глутницата и груповия вой. Същите са потребностите и на хората.

Докато в инстинктивния живот на вълците господстват верността и пожизнените връзки, изградени въз основа на взаимно доверие и всеотдайност, при хората понякога не е така. Ако трябва да използваме архетипни термини, за да характеризираме факторите, определящи здравите връзки при вълците, можем да предположим, че причината е в синхрона с древния модел на природата или както го наричам аз — цикъла Живот/Смърт/Живот.

Природата Живот/Смърт/Живот е цикъл на раждане, развитие, залез и смърт, който винаги е следван от прераждане. Този цикъл влияе на целия физически живот и на всички страни на психичния живот.

За разлика от хората, вълците не смятат възходите и паденията в живота, енергията, силата и храната за странни или за някакво наказание. Нещата просто стоят така и вълците се възползват от това в пълна мяра. Инстинктивната природа притежава чудодейната способност да преживява всички позитивни явления, всички негативни последствия и въпреки това да запазва връзката и със себе си, и с другите.

Вълците приемат циклите на природата и съдбата с изяществото, мъдростта и издръжливостта да останат с партньора си, за да живеят колкото могат по-дълго и по-добре. Но за да може да живее и да е верен по този чудесен начин, човек трябва да се изправи срещу онова, от което най-много се страхува. Както ще се уверим, няма обиколен път. Човек трябва да преспи с Госпожа Смърт.

В мъдрите приказки любовта рядко е романтична среща между двама влюбени. Например в някои приказки от полярните области любовта се описва като съюз на две същества, чиято обединена сила позволява на едното или и на двете да установят контакт с духовния свят и да станат участници в определянето на съдбата, да танцуват с живота и смъртта.

Приказката, която ще ви разкажа, е ловна история за любовта. Действието се развива в Далечния Север. За да я разберем, трябва да сме наясно, че там, при най-суровите климатични условия и в една от най-жилавите ловни култури на света любовта не означава флиртове или ухажване само заради насладата или за задоволяване на егото, а видима връзка, изградена от психичните жили на издръжливостта, съюз, който побеждава в охолство и лишения, през най-бурните и най-тихите дни и нощи. Съюзът на две същества се разглежда като магия на ангакок[1], като връзка, чрез която двамата индивиди опознават „силите си“.

Ала за такъв съюз има определени изисквания. За да създаде тази трайна любов, човек кани трети участник в съюза. Аз наричам този трети участник Жената скелет. Може също да я наречем Госпожа Смърт и като такава, тя е друга персонификация на цикъла Живот/Смърт/Живот. В тази си форма Госпожа Смърт не е болест, а божество.

В съюза тя играе ролята на оракул, който знае кога е време да започват и да свършват циклите[2]. Като такава, тя е дивият аспект на връзката, онзи, от който най-много се страхуват мъжете… а понякога и жените, защото ако изгуби вярата в преобразяването, човек се бои и от естествените пикове и спадове.

За да създадат трайна връзка, двамата влюбени трябва да допуснат и приемат Жената скелет. Ще ви запозная с нея с помощта на древно инуитско предание, преработено в оригинална литературна творба на базата на кратко петостишие, което научих от Мери Уукалат. В него са разкрити и психичните етапи на приемането на Жената скелет. А сега да се опитаме да зърнем образите, които ще изплуват от дима на тази приказка.

Бележки

[1] Шаман при ескимосите в Аляска. — Б.пр.

[2] Това не означава, че връзката свършва, а че някои нейни аспекти са хвърлили кожата си, изгубили са черупката си, безследно са изчезнали и после взаимно са се появили в друга форма, цвят и тъкан. — Б.а.