Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Women Who Run Wigh the Wolves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2018 г.)
Корекция и форматиране
NMereva (2019 г.)

Издание:

Автор: Клариса Пинкола Естес

Заглавие: Бягащата с вълци

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Националност: американска

Редактор: Саша Попова

Художник: Megachrom

Коректор: Марияна Василева

ISBN: 954-585-212-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1270

История

  1. — Добавяне

Капан № 3: Изгаряне на съкровището, Hambre del Alma — душевен глад

Има огън, който носи радост, има огън, който носи гибел. Единият е огънят на преображението, другият — на унищожението. Ние се стремим към огъня на преображението. Ала много жени се отказват от червените обувки и се съгласяват да станат прекалено чисти, прекалено мили, прекалено покорни на чужд светоглед. Ние даваме нашите весели червени обувки на пагубния огън и в същото време приемаме чужди ценности, идеи и философии, включително психологически. Червените обувки се превръщат в пепел, докато рисуваме, играем, пишем, работим по начин, който обезсмисля живота ни, лишава ни от проникновение, чупи „костите“ на духа ни.

Тогава животът на жената е обзет от слабост, защото тя е hambre del alma — изгладняла душа. Единственото й желание е да си върне вътрешния живот. Единственото й желание са онези самоделни червени обувки. Дивата радост, която те представляват, може да е изгоряла в огъня на обезценяването на собствената работа. Те може да са изгорели в пламъците на самоналоженото мълчание.

Години, преди да се осъзнаят, невероятно много жени полагат страшна клетва. Като млади те са страдали от липса на окуражаване и подкрепа и са толкова преизпълнени с мъка и примирение, че захвърлят писалката или сгъват статива и се заклеват никога повече да не ги докосват. Жената в такова състояние неволно е влязла в пещта наред със създадения от самата нея живот. И той се превръща в пепел.

Животът може да изгори в огъня на самоомразата, защото комплексите могат жестоко да хапят и поне за известно време успешно да подплашат жената, да я отблъснат от работата или живота, които са важни за нея. И в резултат на това много години отлитат в пълен застой.

Представата на жената за собствения й живот също може да изгори в пламъците на нечия завист или откровена омраза. Семейството, наставниците, учителите и приятелите не трябва да оказват пагубно въздействие, ако и когато изпитват завист, но някои решително го правят и тайно, и явно. Никоя жена не бива да допуска съзидателният й живот да виси на тънка нишка, докато тя е робиня на опасна за нея любовна връзка, родител, учител или приятел.

Когато личният й душевен живот се превърне в пепел, жената изгубва жизненоважното си съкровище и става съсухрена като Смъртта. Копнежът по червените обувки, дивата радост, не само продължава да живее в подсъзнанието й — той расте, накрая се изправя на крака и надделява, освирепял и изгладнял.

В състоянието на hambre del alma — изгладняла душа, жената изгаря от глад за всичко, което ще й върне жизнеността. Пленницата не познава друга възможност и е готова да приеме всичко, абсолютно всичко, което й прилича на предишното съкровище, добро или лошо. Изгладнялата за истински душевен живот жена външно може да изглежда „чиста и вчесана“, ала вътрешно е изпълнена с десетки умоляващи длани и празни усти.

В това състояние тя ще приеме всяка храна, независимо от вида и въздействието й, защото се мъчи да компенсира предишните си загуби. Но въпреки ужасните обстоятелства, дивата същност постоянно ще се опитва да ни спаси. Тя ни шепне, плаче, вика, влачи нашите безплътни трупове в кошмарите ни, докато осъзнаем състоянието си и започнем да полагаме усилия да си възвърнем съкровището.

По-добре ще разберем жената, която се хвърля в крайности — най-често наркотици, алкохол и неподходящи любовници — и която е тласкана от душевния си глад, като наблюдаваме поведението на гладния звяр. Също като изгладнялата душа, вълкът се описва като зъл хищник, дебнещ невинните и непредпазливите, винаги готов да убива. Както виждате, той има много лоша и незаслужена репутация и в приказките, и в реалния живот. Всъщност вълците са всеотдайни социални животни. Цялата глутница инстинктивно е организирана така, че здравите вълци да убиват само толкова, колкото им е нужно, за да оцелеят. Този модел се променя единствено, когато отделен вълк или глутницата са преживели някаква травма.

Вълците убиват повече от необходимото в два случая. Първо, когато са болни от бяс или чума. И второ, след период на глад. Идеята, че гладът може да променя поведението на живите същества е важна метафора за страдащата от душевен глад жена. В девет от всеки десет случая жената с душевен или психологически проблем, който я кара да попада в капани и да получава тежки наранявания, в момента гладува или в миналото е била подложена на тежък душевен глад.

Вълците гладуват, когато снегът е дълбок и не могат да ловуват. Елените и лосовете разорават снега като плугове и вълците вървят по техните пътеки. При силен снеговалеж обаче вълците се оказват изолирани. И настъпва глад. Най-опасният период за тях е зимата. При жените гладът се явява по всяко време и може да дойде отвсякъде, включително от собствената им култура.

Гладът при вълците обикновено завършва през пролетта, когато снеговете започнат да се топят. И тогава глутницата може да изпадне в убийствено безумие. Вълците не изяждат голяма част от плячката си, нито я крият. Просто я оставят. Ядат много повече, отколкото се нуждаят[1]. Подобен процес се наблюдава, когато жената е била в плен и е гладувала. Внезапно оказала се свободна да върви напред да прави нещо, да е самата себе си, тя е заплашена от опасността да изпадне в крайност… и смята това състояние за оправдано. Момичето в приказката също смята, че има право да си върне ужасните червени обувки, независимо от цената. В глада има нещо, което замъглява преценката.

Ето защо, когато съкровището на женския душевен живот се превръща в пепел, вместо да бъде тласкана от очакване, жената е обладана от ненаситност. Например, ако не са й позволявали да се занимава със скулптура, тя може внезапно да започне денонощно да вае фигури, да не спи, да лиши невинното си тяло от храна, да увреди здравето си и кой знае още какво. Ако вече не може да си държи очите отворени, о, едно посягане към наркотиците и… защото бог знае още колко време ще е свободна.

Състоянието на hambre del alma също е свързано с глад на душевните атрибути — творчество, сетивна осъзнатост и други инстинктивни способности. Ако жената трябва да се държи като дама, да седи с долепени колене, ако е възпитана да припада от груб език, ако никога не са й позволявали да пие друго, освен пастьоризирано мляко… тогава, когато се освободи, само гледайте! Малките дози Джин Физ може да не са й достатъчни, тя може да седи разкрачена като пиян моряк и езикът й ще олющи боята на стената. След глада тя се страхува, че някой ден отново ще бъде пленена. И затова иска да вземе всичко възможно[2].

Крайностите са присъщи на жени, изгладнели за осмислен живот. Когато продължително време е била откъсната от своите цикли и творческите й потребности не са били задоволявани, жената се нахвърля на всичко — алкохол, наркотици, гняв, духовност, потискане на другите, промискуитет, бременност, учение, творчество, контрол, образование, различие, фитнес, нездравословна храна и прочее. По този начин тя компенсира загубата на нормални цикли на себеизразяване, на душевно удовлетворение.

Изгладнялата жена търпи глад след глад. Тя може да обмисля бягството си и в същото време да е убедена, че цената му е прекалено висока, че това ще й струва прекалено много либидо, прекалено много енергия. Може да не е подготвена и в други отношения — образователно, икономическо, духовно. За нещастие загубата на съкровището и дълбоко вкорененият спомен за глада могат да ни накарат да смятаме, че крайностите са оправдани. И разбира се, накрая е огромно облекчение да можем да се насладим на усещанията… на всякакви усещания.

Избавената от глад жена просто иска за пръв път да се порадва на живота. Нейните притъпени възприятия за емоционалните, рационалните, физическите, духовните и финансовите възможности, нужни за оцеляването й, са изложени на опасност. Някъде в далечината сияе чифт пагубни червени обувки. Тя ще ги грабне веднага щом ги открие. Това е проблемът с глада. Ако й се стори, че нещо ще утоли копнежа, жената ще му се нахвърли, без да задава въпроси.

Бележки

[1] Бари Холстън Лопес определя това поведение като „опияняване от месо“. Barry Holston Lopez, Of Wolves and Man (New York: Scribner, 1978). — Б.а.

[2] Жената може да прибегне към крайности независимо дали е израснала на улицата, или е носила само копринени чорапи. Фалшиви приятели, преструвки, притъпяване на болката, покровителствено поведение, помътняване на човешката светлина — всичко това може да сполети всеки, независимо от произхода му. — Б.а.