Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (102)

Пречистване на реката

Природата Живот/Смърт/Живот кара Съдбата, връзката, любовта, творчеството и всичко останало да се движи в огромни диви цикли в следния ред: раждане, растеж, сила, стопяване, смърт, инкубация, раждане и т.н. Кражбата или отсъствието на идеи, мисли и чувства е резултат от нарушения поток. Ето как да пречистите реката.

За да започнете, трябва да приемате подкрепа. Отровите във водата са очевидни, когато жената отхвърля искрените комплименти за творческия й живот. Отровата може да е съвсем малко, например в „О, колко мило от твоя страна да ми направиш такъв комплимент“, но дозата може и да е убийствена, като в „Уф, все старата песен“ или „Трябва да си се побъркал“. И също в отбранителното „Разбира се, че съм чудесна, как може да не си забелязал“. Това са признаци за наранен анимус. В жената се влива чиста вода, която незабавно става отровна.

За да обърнете процеса, трябва да се упражнявате да приемате комплименти (даже отначало да изглежда, че им се нахвърляте, за да ги запазите за себе си), да им се наслаждавате, да се борите със злия анимус, който иска да отговори: „Само ти така си мислиш, защото не знаеш колко грешки е допуснала, не виждаш колко е безлична“ и т.н.

Най-свежите, най-революционните идеи и най-могъщите форми на творчество особено привличат негативните комплекси. Ето защо няма друга възможност — трябва да призовем по-нормален анимус и да оставим стария да си почине, с други думи да го изпратим в архивния пласт на психето, където събираме изчерпаните импулси и катализатори.

Реагирайте — ето как ще пречистите водата. Вълците водят невероятно творчески живот. Те ежедневно взимат десетки решения, преценяват по кой път да тръгнат и какво разстояние да изминат, концентрират се върху плячката си, изчисляват шансовете, претеглят вероятностите, целенасочено реагират, за да постигнат своите цели.

Техните способности да откриват скритото, да канализират целеустремеността си, да се съсредоточават върху желания резултат и да действат в своя полза, за да го постигнат, са точните характеристики, необходими за творчески успех при хората.

За да твори, човек трябва да е в състояние да реагира. Творчеството е способността да реагираме на всичко, което става около нас, да избираме от стотици възможни мисли, чувства и действия, които се надигат в нас, и да ги сливаме в уникална реакция, израз или послание, носещи сила, страст и значение. В този смисъл загубата на творческа среда означава да се ограничим само до една възможност, да потискаме или цензурираме чувствата и мислите си, да не действаме, да не говорим, да не вършим, да не съществуваме.

Бъдете диви — ето как ще пречистите водата. В своя първоначален вид реката не тече замърсена — ние я замърсяваме. Реката не пресъхва — ние задръстваме коритото й. Ако искаме да е свободна, трябва да освободим концептуалния си живот, потока, да оставяме всичко да се движи и в началото да не цензурираме нищо. Това е творческият живот. Той е божествен парадокс и е изцяло вътрешен процес. За да твори, човек трябва да е готов да изглежда пълен глупак, да седи на идиотски трон и да ръси рубини от устата си. И тогава реката ще потече, тогава ще можем да застанем насред течението й и да събираме с пълни шепи толкова, колкото можем да носим.

Просто започнете — ето това е начинът да пречистите замърсената река. Ако се страхувате, ако се боите от провал, аз ви казвам: започнете, провалете се, ако трябва, изправете се и започнете отначало. Ако пак се провалите, голяма работа. Започнете отново. Не ни спира провалът, а нежеланието да започваме отначало. Какво от това, че ви е страх? Ако се боите, че нещо ще ви се нахвърли и ще ви ухапе, за бога, преодолейте го! Оставете страха си да ви се нахвърли и да ви ухапе, за да можете веднъж завинаги да приключите и да продължите напред. Ще го преодолеете. Страхът ще премине. В този случай е по-добре да го посрещнете с изправено чело, да го усетите и да свършите с него, а после да продължите да го използвате, за да не се налага повече да чистите реката.

Пазете си времето — ето как да се справите със замърсяването. Познавам една великолепна художничка тук, в Скалистите планини. Когато рисува или е в настроение за размисъл, тя закачва на веригата, заграждаща алеята към дома й, следния надпис: „Днес работя и не приемам гости. Знам, мислите си, че това не се отнася за вас, защото сте моят банкер, агент или най-добър приятел. Грешите, отнася се“.

Друга моя позната, скулпторка, закачва на вратата си такава табела: „Не ми пречете, освен ако не съм спечелила от лотарията или не са видели Иисус на улицата“. Както виждате, пълноценно развитият анимус отлично е установил границите си.

Упорствайте. Как да направим водата още по-бистра? Като не позволяваме нищо да ни пречи да упражняваме пълноценния анимус, като продължаваме да творим своето изкуство и да даваме простор на душата си, независимо дали се чувстваме силни, независимо дали се чувстваме готови. Ако е нужно, завържете се за мачтата, стола, бюрото, дървото, кактуса — винаги, когато творите. Въпреки че често е мъчително, отделяйте необходимото време и не бягайте от трудните задачи, присъщи на стремежа към съвършенство. Истинският творчески живот пламти по много начини, не само по един.

Негативните комплекси, които се появяват междувременно, се преодоляват или преобразяват — вашите сънища ще ви водят през последната отсечка от пътя — като веднъж завинаги тропнете с крак и заявите: „Обичам своя творчески живот и не искам да се самопотискам“. Ако се отнасяме зле с децата си, на вратата ни ще потропат от социалната служба. Ако се отнасяме зле с домашните си любимци, ще си имаме работа с дружеството за защита на животните. Ала няма Творчески патрул или душевна полиция, която да се намеси, ако допускаме душата ни да гладува. Всичко зависи само от нас. Ние сме единствените, които трябва да се грижим за душата същност и героичния анимус. Ужасно сурово е да им даваме вода веднъж седмично, веднъж месечно или веднъж годишно. Те също имат свои биологични цикли. Те се нуждаят от нас, нуждаят се от водата на нашето творчество всеки ден.

Пазете творческия си живот. Ако искате да избегнете hambre del alma — душевния глад, назовете проблема с истинското му име и го решете. Ежедневно упражнявайте работата си. И не позволявайте никой човек, жена, мъж, приятел, религия, работа или безплътен глас да ви принуди да гладувате. Ако се налага, покажете нокти.

Усъвършенствайте истинската си работа. Постройте онази колиба на топлина и познание. Извличайте енергията си от нея. Поддържайте равновесие между прозаичните отговорности и творческия си възторг. Пазете душата. Поддържайте качествен творчески живот. Не допускайте да го откраднат собствените ви комплекси, културата, интелектуалните отпадъци, високопарните, аристократични, педагогически или политически глупости.

Осигурявайте нужните хранителни вещества за творчески живот. Въпреки че за душата са полезни много неща, повечето попадат в четирите основни хранителни групи на Дивата жена: време, принадлежност, страст и независимост. Те поддържат водата чиста.

Когато отново се пречисти, реката е свободна да потече — творческата продуктивност се увеличава и оттам нататък се установяват естествени цикли на пикове и спадове. Замърсяването не може да продължава дълго. Естествените замърсители подлежат на ефикасно неутрализиране. Реката се възражда като наша хранителна система. Можем да влизаме в нея без страх, можем да пием от нея, без да се тревожим, край нея можем да успокояваме измъчената душа на La Llorona, да излекуваме нейните деца и да й ги върнем. Можем да спрем замърсяващите отпадни продукти на фабриката, да развием нов анимус. Можем да живеем живота си така, както искаме и както смятаме за редно там, край реката, със своите бебета на ръце и да им показваме отраженията в бистрата вода.