Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (108)

Мръсните богини

В дивия подземен свят на женската природа живее едно същество. Това е нашата сетивна природа и като всяко пълноценно създание тя има своите естествени и хранителни цикли. Това създание е любопитно, общително, понякога кипящо от енергия, друг път замислено. То реагира на сетивни стимули: музика, движение, храна, пиене, покой, тишина, красота, мрак^[1].

Именно този аспект на жената съдържа възбудата. Не възбуда като в „Хайде да правим секс, малката“. А като подземен огън, който пламва високо, после ниско — циклично. Жената прави с освобождаваната от него енергия каквото намери за подходящо. Женската възбуда не е състояние на сексуална страст, а на могъща сетивна осъзнатост, която включва, но не се ограничава само до женската сексуалност.

За използването и злоупотребата с женската сетивна природа може да се говори много — за това как жената и другите поддържат огъня противно на неговите естествени ритми или се опитват напълно да го угасят. Но нека вместо това да се съсредоточим върху един страстен, див и излъчващ топлина аспект, който ни изпълва с приятно чувство. При съвременните жени този сетивен израз до голяма степен е приглушен, а на много места и през много епохи изцяло е бил забраняван.

В древни времена един от аспектите на женската сексуалност е бил наричан „свещеното неприличие“ — не в смисъла, в който днес използваме думата „неприличие“, а със значение на сексуална мъдрост или по-точно остроумие. Някога имало култове към богинята, които отчасти били посветени на непочтената женска сексуалност. Обредите не били унизителни, а били свързани със символизирането на части от подсъзнанието, които и до днес остават загадъчни и непонятни.

Самата идея за сексуалността като свещена и конкретно за неприличието като аспект на свещената сексуалност е жизненоважна за дивата природа. В древните женски култури имало богини на неприличието — наречени така заради невинната им и все пак хитра похот.

В световните култури има останки от истории, които са оцелели от различни чистки. Те ни показват, че първоначалният смисъл на думата „неприличие“ не е бил вулгарен, а по-скоро е като някакво фантастично природно създание, което ужасно ви се иска да ви посети и да стане ваш най-добър приятел.

Преди няколко години, когато започнах да разказвам историите за „Мръсната богиня“, жените се усмихваха и после се смееха, когато слушаха за подвизите на жени — и реални, и митологични — използвали сексуалността, чувствеността, за да докажат нещо, да облекчат скръбта, да предизвикат смях и по този начин да разрешат някакъв проблем в психето. Удиви ме също начина, по който жените прекрачваха прага на смеха по отношение на тези въпроси. Първо те оставяха настрани цялото си възпитание, което им казваше, че не подхожда на дами да се смеят с такъв смях.

Възпитанието на истинска „дама“ в някои ситуации по-скоро задушава жената и не й позволява да диша. За да се смеете, трябва да можете да си поемете дъх и непосредствено след това още един. От кинезиологията и от различни системи за терапия ни е известно, че поемането на дъх кара човек да изпитва чувства и че когато не искаме да чувстваме, задържаме дъха си.

При смеха жената диша с пълни дробове и тогава може да започне да изпитва несанкционирани чувства. И какви може да са тези чувства? Ами, оказва се, че всъщност не са толкова чувства, колкото облекчение за чувства, често предизвикващо проливане на отдавна сдържани сълзи, възвръщане на забравени спомени или разбиване на оковите на чувствена личност.

Стана ми ясно, че значението на тези древни богини на неприличието се доказва от тяхната способност да разхлабват прекалено стегнатото, да разсейват мрака, да носят на тялото своего рода хумор, който принадлежи не на интелекта, а на самото тяло, да поддържат тези проходи свободни. Именно тялото се смее на историите за Койота и Чичо Трунгпа^[2], на смешките на Мей Уест^[3] и т.н. Дяволиите и хуморът на неприличните богини могат да доведат до вливането на жизненоважно лекарство в ендокринната и нервната система на тялото.

Трите истории, които ще ви разкажа, въплъщават неприличието в смисъла, който му придаваме тук — вид сексуално — чувствено опиянение, което предизвиква приятна емоция. Двете са древни, третата е съвременна. В тях се разказва за мръсните богини. Наричам ги така, защото дълго време са се скитали под земята. В положителен смисъл те принадлежат на плодородната земя, калта, тинята на психето — творческата материя, от която произлиза изкуството. Всъщност мръсните богини са онзи аспект на Дивата жена, който едновременно е сексуален и свещен.