Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (117)

Справедливият гняв

Обръщането на другата буза, премълчаването на несправедливостта трябва много внимателно да се преценява.

Едно е употреба на пасивна съпротива като политическо оръжие, както е учел Ганди, съвсем друго е, когато жените са окуражавани или принуждавани да мълчат, за да оцелеят в абсурдна ситуация на покварена или несправедлива власт в семейството, обществото, света. Тогава жените са откъснати от дивата природа и тяхното мълчание не е признак на ведрина, а защита от нараняване. Не е правилно другите да мислят, че само защото мълчи, жената одобрява живота такъв, какъвто е.

Има моменти, когато се налага да даваме воля на гняв, разтърсващ небесата. Има моменти, макар да са изключително редки, когато трябва да използваме цялата си огнева мощ. Това трябва да е в отговор на сериозна обида — обидата трябва да е голяма и насочена срещу душата или духа. Първо трябва да опитаме всички други разумни начини за промяна. Ако се провалят, трябва да изберем подходящия момент. Определено има подходящ момент за нашия гняв. Когато обръщат внимание на инстинктивната същност, също като мъжа в следващата приказка, жените знаят кога е този момент. Те интуитивно разбират и действат. Така и трябва. Точно като дъжда.

Тази история е от Средния Изток. В Азия нейни варианти са разпространени сред суфите, будистите и хиндуистите.^[1] Тя се отнася към онази категория приказки, в които се разказва за извършване на нещо забранено или несанкционирано, за да бъде възроден животът.