Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (42)

Сънят на доверието

На този етап от връзката партньорът се завръща в състояние на невинност, състояние, в което все още изпитва страхопочитание към емоционалните стихии, състояние, в което е изпълнен с желания, надежди и мечти. Невинността се различава от наивитета. В затънтената провинция, в която съм израснала, има една стара поговорка: „Невежество означава да не знаеш нищо и да те привлича доброто. Невинност означава да знаеш всичко и пак да те привлича доброто“.

Да видим докъде бяхме стигнали. Рибарят ловец е изтеглил на повърхността природата Живот/Смърт/Живот. Въпреки волята му, тя го е преследвала. Но той също е успял да я погледне, изпитал е съчувствие към нея и я е докоснал. Всичко това го води към пълна съпричастност. Всичко това го води към преобразяване, към любов.

Въпреки че метафората на съня може да означава психична неосъзнатост, тук тя символизира творението и възраждането. Сънят е символ на прераждането. В митовете за сътворението героите заспиват, докато се извършва някакво преображение, защото чрез съня се възраждат.

„… съня, разплитащ счепканата прежда

на грижите, съня успокоител,

съня, балсам за морния ни дух,

основно наше блюдо, пръв хранител

на жизнения пир!…“

Шекспир, „Макбет“, ІІ, 2^[1]

Ако погледнете и най-коравосърдечния, най-жесток и безмилостен човек, докато спи или в момент на събуждане, ще видите в него за миг чистия детски дух, невинността. Когато спим, ние отново се връщаме в това състояние. Докато спим, ние се прераждаме. Преобразяваме се вътрешно и ставаме свежи и нови като невинността.

Това състояние на мъдра невинност се постига чрез отхвърляне на цинизма и високомерието и с възвръщането на състоянието на почуда, което се наблюдава при съвсем малките деца и при грохналите старци. Трябва да гледаме с очите на знаещия и любящ дух, а не с тези на битото куче, преследваното животно, на погнусата, на гневния наранен човек. Невинността е състояние, което се постига по време на сън. За нещастие мнозина всяка сутрин го отмятат заедно със завивката. Много по-добре е да вземем със себе си будната невинност и да се обгърнем с нейната топлина.

Макар че първоначалното завръщане в това състояние може да изисква рушене на упорито и грижливо изграждани защитни стени, когато човек го постигне, никога повече не му се налага да го прави. Да се завърнеш в състояние на будна невинност, не е голямо усилие, не е като да мъкнеш тухли, просто трябва да чакаш достатъчно дълго, за да позволиш на духа да те открие. Казват, че онова, което търсиш, също те търси, че ако лежиш или седиш неподвижно, то ще те намери. Просто не мърдай и гледай. Виж какво ще се случи.

Това е правилният подход към природата на Смъртта — не само с хитрост, но и с доверие. Думата „невинен“ често се използва в смисъл на „незнаещ“. На испански думата „inocente“ означава човек, който се опитва да не вреди на другите, но който също е способен да лекува всички нанесени му рани.

Често наричат лечителката curandera „La inocente“ — онази, която лекува другите. Да си невинен, означава да си в състояние ясно да виждаш какъв е проблемът и да го решаваш. Това са могъщите идеи, които се крият зад тази дума. Това не е само способност да не се вреди на другите и на себе си, но и да се лекуват своите и чуждите рани. Помислете по този въпрос. Какъв дар за циклите на любовта!

Метафората на невинния сън означава, че рибарят вярва на природата Живот/Смърт/Живот достатъчно, за да заспи и да се възроди в нейно присъствие. Той навлиза в преходен период, който ще му донесе по-дълбоко разбиране, по-голяма зрялост. Когато изпаднат в това състояние, партньорите се предават на сили в самите тях — доверието, вярата и могъщата сила на невинността. В този духовен сън партньорът вярва, че творенията на душата ще работят за него и всичко ще бъде както трябва да бъде. Това е сънят на мъдрите, а не сънят на предпазливите.

Когато наблизо има опасност, предпазливостта е оправдана. Има и неоснователна предпазливост, която се дължи на стари рани. Тя кара много мъже и жени да проявяват външно безразличие, въпреки че им се иска да са топли и нежни. Хората, които се страхуват да не попаднат в капан или постоянно и на висок глас заявяват претенциите си да са „свободни“, оставят златото да изтече между пръстите им.

Много пъти съм чувала мъже да казват, че били влюбени в „добра жена“, но че просто не можели да се „отпуснат“ достатъчно, за да разберат какви са истинските им чувства към нея. Повратният момент за такива хора настъпва тогава, когато си позволят да обичат „въпреки“… въпреки че имат съмнения, въпреки че са нервни, въпреки че ги измъчват стари рани, въпреки страха от неизвестността.

Понякога нищо не може да ни помогне да съберем смелост. Понякога просто трябва да скочим от скалата. По някое време в живота ни трябва да настъпи момент, в който да се доверим на любовта и да я последваме, въпреки страха си да не попаднем в капан. Когато животът е прекалено контролиран, остава все по-малко живот за контрол.

В етапа на невинността рибарят възвръща младостта си, защото насън той няма спомен какъв е бил преди. Насън, той не се стреми към почести и постове. Насън, той се възражда.

В мъжкото психе живее едно създание, ненаранен мъж, който вярва в доброто, който не само е мъдър, но и не се страхува да умре. Някои го идентифицират с вътрешния воин. Но това не е така. Това е дух, млад дух, който независимо, че е бил измъчван, нараняван и отблъскван, продължава да обича, защото по този начин се лекува.

Жените са виждали това създание да се крие в подсъзнанието на мъжа. Способността на младия дух да лекува собственото си психе е поразителна. Той вярва, че всяка нанесена му рана може да се изцери, вярва, че смъртта е следвана от нов живот. Той вярва, че във всички тези неща има по-дълбок смисъл, че наглед маловажните събития също имат своето значение, че всички неща в живота могат да се използват като източник на жизнена енергия.

Трябва да отбележим, че понякога, когато мъжът става по-свободен и по-близък с Жената скелет, неговата партньорка започва да се страхува и също трябва да разплита, да наблюдава, да спи съня, който връща невинността, да се учи на доверие към природата Живот/Смърт/Живот. Така и двамата влюбени придобиват силата да лекуват всяка рана, да преживяват всяка болка.

Понякога човек се бои „да заспи“ в присъствието на другия, бои се да си възвърне психичната невинност, бои се, че другият ще се възползва от него. Ала проблемът не е, че той не вярва на партньора си. Той все още не е свършил работата си с природата Живот/Смърт/Живот. Също като в съня, в най-дивата си форма природата Живот/Смърт/Живот е проста като нежно издихание (край) и дихание (начало). За доверието е нужно само да знаем, че след края идва ново начало.

Ако имаме късмет, ние се изморяваме и се оставяме на притегателната сила на доверието. По-трудният начин е да се насилим „да се хвърлим“ в пропито с доверие състояние на ума — да се насилим да забравим всички условия, всички „ако“. Обикновено обаче не се усещаме достатъчно силни. Този ден едва ли някога ще настъпи. Затова, да, рискуваме и приемаме, че онова, на което ни е научила културата за природата Живот/Смърт/Живот, е грешно и че инстинктът ни сочи верния път.

За да обича истински, партньорът трябва да вярва, че го очакват периоди на преобразяване. И мъжете, и жените трябва да заспят съня, който връща човек в състояние на мъдра невинност, който твори и претворява дълбоките цикли на природата Живот/Смърт/Живот.