Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (15)

Тъмният мъж в женските сънища

Естественият хищник на психето не се открива само в приказките, но и в сънищата. При жените се наблюдава универсален посветителски сън, толкова често срещан, че е странно, ако жената стане на двайсет и пет, без да го е сънувала. Сънят обикновено ни кара внезапно да се събуждаме, изтощени и изпълнени с тревога.

Ето модела на съня: жената е сама, често в дома си. В мрака навън се крият един или повече опасни типове. Уплашена, тя набира номера на полицията, за да повика помощ^[1]. Внезапно осъзнава, че той е в къщата… приближава се… навярно усеща дъха му… навярно той дори я докосва… Жената рязко се събужда, задъхана и с биещо като барабан сърце.

Сънят за тъмния мъж има силен физически аспект. Често се придружава от изпотяване, мятане в леглото и понякога от уплашени викове и стонове. Може да се каже, че създателят на сънищата не е изпратил най-фино послание до жената и сънуваните образи директно разтърсват автономната й нервна система, като по този начин разкриват неотложността на проблема.

Според думите на самите жени, опасните типове от този сън за „тъмния мъж“ обикновено са „терористи, изнасилвачи, бандити, главорези от нацистки концлагери, мародери, убийци, престъпници, лоши хора, крадци“. Такъв сън има няколко интерпретационни равнища в зависимост от живота и вътрешните драми, които преживява сънуващата.

Например често такъв сън е сигурен признак, че женското съзнание, особено при съвсем младите жени, тъкмо започва да разпознава вродения психичен хищник. В други случаи сънят е предвестник — сънуващата току-що е открила забравена и попаднала в плен функция на психето или скоро ще го направи. При други обстоятелства сънят се дължи на все по-нетърпима ситуация в обществото, в което живее сънуващата, общество, в което тя или трябва да се бори, или да избяга.

Първо трябва да разберем отношението на субективните идеи в този мотив към личния и вътрешния живот на сънуващата. Сънят за тъмния мъж показва на жената какво препятствие я очаква. Той говори за жестоко отношение към нея, персонифицирано от непознатия. Подобно на невестата на Синята брада, ако успее съзнателно да открие „ключовия“ въпрос и честно да му отговори, жената ще успее да се освободи. Тогава крадците, убийците и хищниците в душата й ще оказват много по-слаб натиск. Те ще потънат в далечен пласт на подсъзнанието. Там тя може да се справи с тях внимателно и последователно, а не в кризисен момент.

Тъмният мъж в женските сънища се появява, когато предстои някакво посвещаване — психична промяна от едно равнище на познание и поведение към друго, по-зряло, по-енергично. Този сън се наблюдава при онези, на които предстои да бъдат посветени, както и при ветераните от няколко посветителски обреда, защото посвещаването е многостепенен процес. На каквато и възраст да е жената, колкото и години да са изтекли, все така я очакват нови етапи. Такава е същността на инициацията — тя създава врата, през която жената минава към ново познание и съществувание.

Сънят е порта, вход, подготовка и практика за следващата стъпка в осъзнаването, „другият ден“ в процеса на индивидуализация. Жената може да сънува хищника, когато психичното й състояние е прекалено спокойно или изпитва тихо задоволство. Може да се каже, че целта е в психето да се вдигне буря, за да се свърши някаква енергична психична работа. Но такъв сън също потвърждава, че женският живот се нуждае от промяна, че сънуващата е попаднала в психична дупка по отношение на тежко решение, че не желае да направи следващата крачка, да измине следващата отсечка, че се бои да си върне отнетата й от хищника сила, че не е свикнала да се бори/живее/действа с всички сили.

Освен това сънищата за тъмния мъж са призиви за събуждане. Те казват: „Внимавай! Във външния свят, в личния живот или във външната колективна култура се е случило нещо много лошо“. Класическата психологическа теория е склонна по правило да отделя човешкото психе от връзката със земята, на която живеят хората, от познанието за културната етиология на неразположението и безпокойството, от политиката, която обуславя вътрешния и външния живот — като че ли външният свят не е също толкова сюрреалистичен, не е също толкова натоварен със символи, не е също толкова въздействащ върху душевния живот, колкото вътрешният смут. Земята, културата и политиката допринасят също толкова много за индивидуалния психичен пейзаж и в тази светлина трябва да се анализират също толкова внимателно, колкото субективната среда.

Когато външният свят оказва неблагоприятно въздействие върху душевния живот на жените, сънищата за тъмния мъж идват на легиони. С огромен интерес съм събирала такива сънища, резултат от някакъв проблем във външната култура, например от жени, живеещи в близост до отровните рудници в Йорк Сити^[2], Айдахо, или активно участващи в социални или екологични организации като las guerrillas compañeras, сестрите воини от Кебрада в Централна Америка^[3], жените от Cofradios des Santuarios^[4] в Съединените щати и борците за граждански права в окръг Латино^[5]. Всички те често сънуват тъмния мъж.

Като цяло, изглежда, че при наивните или неосъзнати сънуващи те играят ролята на призиви за събуждане: „Hola! Внимавай, в опасност си!“. А за напълно осъзнатите и участващи в социалния живот жени сънят за тъмния мъж е почти тонизиращо средство, което им напомня срещу какво се борят и ги окуражава да не отстъпват, да стоят нащрек, да не се отказват от работата си.

Ето защо сънят за естествения хищник невинаги е послание за вътрешния живот. Понякога той говори за опасните аспекти на обществото, независимо дали се отнася за малък, но брутален кръг от хора в службата, семейството и квартала, или е в широките рамки на религиозната или националната култура. Както виждате, всяка група и култура очевидно също има свой естествен хищник и историята показва, че през определени епохи той е бил идентифициран с абсолютната власт, докато нейните противници ставали преобладаващо мнозинство.

Въпреки че психологията обикновено набляга на семейните причини за човешките страдания, културният елемент има също толкова голяма тежест, защото културата е семейството на семейството. Ако семейството на семейството страда от различни болести, всички семейства в тази култура трябва да се борят със същите проблеми. В традицията на моето семейство има една поговорка, cultura cura — културата лекува. Ако културата е лечител, семействата се научават да лекуват — те се мъчат по-малко, по-лесно възстановяват щетите. В подвластната на хищника култура новият живот, който трябва да се роди, и старият живот, който трябва да си отиде, не са способни да помръднат, в каквато и да е посока и хората са парализирани от страх и духовна жажда.

Никой не знае със сигурност защо врагът, който в женските сънища най-често приема формата на опасен мъж, се опитва да нападне инстинктивното психе и в частност неговите диви познавателни сили. Ние казваме, че такава е неговата природа. И все пак този разрушителен процес се изостря, когато културата поддържа разрушително отношение към дълбоко инстинктивната и емоционалната природа. Тези разрушителни културни стойности, които хищникът с готовност приема, стават все по-силни в колективното психе на всички членове на обществото. Когато обществото насърчава хората да се отнасят с недоверие към инстинктивния вътрешен живот, вроденият хищнически елемент във всяко индивидуално психе придобива сила.

Ала Дивата жена продължава да живее и да се откроява дори в деспотичното общество, продължават да се задават „ключови“ въпроси — не само за вътрешния ни свят, но и за нашата култура. „Какво се крие зад забраните, които виждам във външния свят? Каква полза за индивида, културата, земята и човешката природа е била унищожена или в момента загива?“ Когато осмисли тези проблеми, жената получава възможност да действа в съответствие със способностите си, в съответствие със своите дарби. Да вземем света в собствените си ръце и да действаме по емоционален и подхранващ душата начин — това е могъща проява на дивия дух.

Тъкмо поради тази причина трябва да се съхрани дивата природа на жената — и в някои случаи дори да се брани с изключителна бдителност — за да не бъде внезапно отвлечена и задушена. Тази инстинктивна природа трябва да се подхранва и развива, защото даже при най-ограничаващите условия на обществото, семейството или психето, жените, които запазват връзката си с дълбоката дива сила, носят далеч по-леки окови. Макар че попадналата в плен или неосъзнатата наивна и покорна жена е тежко наранена, все още й остава достатъчно енергия, за да се справи с похитителя, да му избяга и накрая да го разкъса на части, като го преобрази за някаква съзидателна цел.

Има още един конкретен случай, в който жените често сънуват тъмния мъж. Това се наблюдава, когато вътрешният съзидателен огън дими и тлее, когато горивото е на свършване или когато с всеки изтекъл ден бялата пепел става все по-дълбока, а гърнето е празно. Тези синдроми могат да се явяват дори, когато сме ветерани в своето изкуство, а също, когато за пръв път сериозно започнем да даваме външна изява на способностите си. Те се явяват, когато хищникът е проникнал в психето, и като резултат от това ние си намираме най-различни причини да правим всичко, но не и да следваме мечтите си.

В тези случаи, макар да е придружаван от страх, сънят за тъмния мъж не е зловещ. Той е много положителен и е свързан с навременната потребност да се събудим за разрушителното движение в собственото ни психе, за онова, което краде огъня ни, изсмуква енергията ни, лишава ни от пространство и време да творим.

Често съзидателният огън тлее или гасне, защото нещо в психето има много лошо мнение за нас и ние лазим в краката му, вместо да го прескочим и да се втурнем на свобода. В много случаи се налага да възприемаме себе си, своите идеи и изкуство далеч по-сериозно. Поради големи пропасти в матрилинейната (и патрилинейната — по бащина линия) помощ в продължение на много поколения оценяването на собствения съзидателен живот — с други думи оценяването на наистина оригиналните, красиви и изящни творби и идеи, произлизащи от дивата душа — е станало вечен проблем на жените.

В приемната си съм виждала поетеси да хвърлят страниците със своите произведения на дивана, като че ли тяхната поезия е боклук, а не съкровище. Виждала съм художнички да носят свои картини на сеансите, небрежно блъскайки ги в касата на вратата на влизане. Виждала съм незрелия блясък в очите им, когато се опитват да скрият гнева си, дължащ се на заблудата, че другите са в състояние да творят, докато самите те не могат.

Чувала съм всякакви оправдания. Аз нямам талант. Аз не съм нищо особено. Аз не съм образована. Аз нямам идеи. Аз не знам как. Аз не знам какво. Аз не знам кога. И най-обидната: аз нямам време. Винаги ми се е искало да ги хвана за раменете, да ги разтърся и да ги накарам да се разкаят, да обещаят, че никога повече няма да лъжат. Но няма нужда да го правя аз — прави го тъмният мъж или ако не той, някой друг герой от сънищата.

Сънят за тъмния мъж е страшен, а страшните сънища най-често са извънредно полезни за творчеството — те показват на твореца какво ще се случи с него, ако се откаже от дарбата си. Сънят за тъмния мъж често е достатъчен, за да уплаши жената и да я накара отново да твори. Най-малкото чрез творчество тя може да си обясни присъствието на тъмния мъж в собствените си сънища.

Заплахата от тъмния мъж служи като предупреждение за всички ни — ако не се отнесете с нужното внимание към съкровищата, те ще ви бъдат откраднати. По този начин, когато жената сънува един или поредица такива сънища, към посветителското място за преоценка на нейните дарби се отваря огромна врата. Там тя може да разпознае онова, което я е унищожавало или ограбвало, да го осъзнае и да се справи с него.

Когато жената се опитва да открие хищника в своето психе и ако е готова да признае неговото присъствие и да се пребори с него, той ще заеме много по-изолирано и ненатрапчиво място в психето. Но ако не му обръща внимание, той става все по-ожесточен и ревнив и се изпълва с все по-голямо желание завинаги да запуши устата й.

От съвсем ежедневна гледна точка за жената е важно да сънува тъмния мъж или Синята брада, за да пречисти живота си, отколкото може повече негативизъм. Понякога се налага да ограничи някои връзки, защото ако е заобиколена от хора, които са враждебно настроени или нехаят за вътрешния й живот, хищникът в душата й получава нови сили и се изпълва с още повече агресивност към нея.

Жената често се колебае дали да предприеме решителни мерки спрямо хищника, защото си мисли, че във всички случаи няма да има полза. Ако не се освободи, тъмният мъж става неин господар, а тя — негова робиня. Ако се освободи, той неуморно ще я преследва, като че ли му принадлежи. Жената се страхува, че той ще тръгне по дирите й, за да я пороби отново, и този страх се отразява в съдържанието на сънищата й.

Затова в отговор на заплахата от хищника жените често убиват своята изцяло оригинална, творческа, емоционална и дива природа. Ето защо жените лежат като скелети и трупове в избата на Синята брада. Те научават за капана, ала прекалено късно. Осъзнаването е единственото спасение, единственият път за бягство от мъчението. Това е избавлението от тъмния мъж. А жените са надарени със зъби и нокти и могат да се спасят.

В приказката за Синята брада виждаме как жената, която е омагьосана от хищника, се събужда и вече помъдряла, избягва от него. В тази приказка се разказва за преобразяването на четири тъмни особености, валидни за жените: липса на ясно зрение, дълбока проницателност, самобитност и решителност за действие. За да победим хищника, ние трябва да отключим вратата на душата си и да погледнем вътре. Трябва да използваме способностите си, за да понесем видяното. Трябва да изречем истината с ясен глас. И трябва да използваме ума си, за да вземем необходимите мерки по отношение на видяното.

Когато инстинктивната природа е силна, жената интуитивно разпознава вродения хищник с обонянието, зрението и слуха си… Очаква неговата поява, чува стъпките му и предприема мерки, за да го отблъсне. Хищникът напада жената с наранен инстинкт още преди тя да усети присъствието му, защото слухът, познанието и разбирането й са непълноценни — главно поради културните забрани, които я карат да бъде „послушна“, да се държи добре и особено да остане сляпа за това, че я измъчват.

От психична гледна точка е трудно на пръв поглед да се определи разликата между непосветената, която още е млада и следователно наивна, и жената с наранен инстинкт. И двете не знаят много за тъмния хищник, и двете все още са доверчиви. Но за наше щастие, когато напада, хищническият елемент на женското психе оставя специфични следи в нейните сънища. И те довеждат до неговото откриване и залавяне.

Лекарството за наивната жена и жената с наранен инстинкт е едно и също: упражнявайте се да се вслушвате в своята интуиция, във вътрешния си глас, задавайте въпроси, проявявайте любопитство, вижте каквото гледате, чуйте каквото слушате и после действайте така, както смятате за правилно. Душата ви е надарена с тези интуитивни сили още от раждането ви. Те навярно са били покрити с дългогодишни напластявания от пепел и екскременти. Това не е краят на света, защото тези пластове могат да се отстранят. С малко търкане и упражнения можете да си върнете интуитивните сили в първоначалното им състояние.

Когато изровим тези сили от сенките на своето психе, ние повече няма да сме жертви на вътрешни или външни обстоятелства. Каквито и изисквания за облекло и поведение на жените да поставя определена култура, личност или душа, по какъвто и начин да се опитват да държат в подчинение младото момиче, заобикаляйки го с десет дремещи dueñas — дойки, на какъвто и натиск да е подложен женският емоционален живот, никой не е в състояние да промени факта, че жената е такава, каквато е, и това се налага от дивото подсъзнание, което е прекрасно.

Не бива да забравяме, че когато сънуваме тъмния мъж, винаги има противодействаща, балансираща сила, готова да ни се притече на помощ. И знаете ли кой се появява, когато използваме дивата енергия, за да отблъснем хищника? Дивата жена, която прескача всички издигнати от него прегради и стени. Тя не е икона, за да я закачаме на стената като retablo — религиозна картина. Тя е живо същество, което ни се притичва на помощ навсякъде, при всякакви обстоятелства. Тя и хищникът са много стари познати. Тя го следи в сънищата, приказките и целия женски живот. Където и да е той, там е и тя, защото Дивата жена балансира хищната му природа.

Дивата жена учи жените кога да не се държат „мило“, а да защитават емоционалния си живот. Дивата природа знае, че да си „послушна“ в тези случаи, само кара хищника да се подсмихва. Когато е заплашен емоционалният й живот, жената не само може да тегли чертата — тя просто трябва да го направи. И тогава незабавно разбира какъв е проблемът и изблъсква хищника там, където му е мястото. Тя вече не е наивна. Тя вече не е лесна плячка. И това е лекарството, което кара ключето най-после да престане да кърви.