Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (47)

Изгонването на различното дете

В приказката животните от селото по един или друг начин обявяват, че не приемат „грозното“ патенце. Всъщност то не е грозно, а различно от другите. Толкова различно, че прилича на черно зърно боб сред зелени грахчета. Отначало майката се опитва да го защити, но накрая е емоционално раздвоена и се отказва от него.

Всички го нападат, кълват го, тормозят го. Ясно е, че искат да го прогонят. Сърцето на грозното патенце е разбито, защото е отхвърлено от своите. Това е ужасно, особено защото не е направило нищо — просто изглежда и се държи различно. Честно казано, тук става въпрос за пате със сериозен психологически комплекс.

Момиченцата, които проявяват силна инстинктивна природа, често преживяват тежки страдания в ранна възраст. Още от съвсем малки ги „взимат в плен“, опитомяват ги, повтарят им, че са твърдоглави и непослушни. Дивата им природа се проявява отрано. Те са любопитни, хитри и проявяват различни странности, които, ако се развият, ще са основа за бъдещо творчество. Като се има предвид, че творческият живот е храна и вода за душата, това развитие е от изключителна важност.

Обикновено прогонването не започва по вина на момичето и проблемът се изостря от неразбирането, жестокостта, невежеството или съзнателната злоба на другите. Същността на психето е наранена. Детето започва да вярва, че негативните образи, които идват от семейството и културата, не само са абсолютно верни, но и са абсолютно безпристрастни. То е убедено, че е слабо и грозно и че по никакъв начин не може да промени това положение.

Момиченцето е прогонено поради същите причини, които виждаме в „Грозното патенце“. В много култури, когато се роди момиче, всички очакват от него да стане определен тип човек, да се държи по определен начин, да има определени ценности, които макар и не идентични с тези на семейството, поне се основават на семейните и не клатят лодката. Тези очаквания са дефинирани съвсем ясно, когато единият или и двамата родители страдат от желание да имат „дете ангелче“, с други думи „съвършеното“ послушно дете.

Във фантазиите на някои родители детето им непременно трябва да е идеално и да отразява единствено техните представи. Ако момиченцето е диво, те могат постоянно да го подлагат на психична „хирургия“, защото се опитват да го променят, да променят онова, което изисква от него душата. Макар че душата му изисква остро зрение, културата изисква късогледство. Макар че душата иска момичето да казва истината, културата му запушва устата.

Нито душата на детето, нито неговото психе могат да се приспособят към това положение. Изискването за „адекватност“, по какъвто и начин да е дефинирана тя, може да прогони момичето и да го накара дълго време да се скита в търсене на покой.

Когато културата тясно дефинира желаното съвършенство — външен вид, височина, сила, фигура, мъжественост, женственост, послушание, правилно поведение, религиозни вярвания — в психето на всеки неин представител се вменяват съответните еталони за съизмерване с тези критерии. Ето защо проблемът за прогонената дива жена обикновено е двустранен: вътрешен и личен, външен и културологичен.

Тук ще се занимаем с вътрешния аспект на изгнанието, защото когато развива адекватна сила — не съвършена, а умерена, достатъчна сила — като запазва собствената си идентичност и открива своето място, човек може да окаже влияние върху обществото и културното съзнание. Кога силата е умерена? Когато вътрешната майка не е сто процента убедена как да постъпи. Седемдесет и пет процента е прилична цифра. Запомнете, ние казваме, че цветето цъфти, независимо дали цветът му се е разтворил наполовина, три четвърти или напълно.