Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (25)

Осмата задача — заставане на четири крака

Получената от покойната майка на Василиса благословия отблъсква Баба Яга. Тя дава на Василиса светлина — огнен череп на пръчка — и й казва да си върви. Задачите на жената в тази част от приказката са следните: да приеме могъщата способност да вижда и въздейства на другите (получаването на черепа). Да разглежда житейските ситуации в тази нова светлина (намирането на обратния път при мащехата и доведените сестри).

Дали Баба Яга е отблъсната, защото Василиса е получила майчината си благословия, или я отблъсква изобщо благословията? Всъщност нито едното, нито другото. От гледна точка на по-късните монотеистични напластявания в приказката, очевидно посоката в повествованието е изместена така, че Баба Яга сякаш се страхува от благословията на Василиса. По този начин тази Стара дива майка (навярно датираща още от неолитната епоха) се демонизира и се демонстрира господството на новата християнска религия над старата.

Оригиналната дума в приказката може да е била заменена с „благословия“, за да се насърчи покръстването, но според мен същността на първоначалния архетипен смисъл все пак се е запазила. Въпросът за майчината благословия може да се интерпретира по следния начин. Баба Яга не е отблъсната от самата благословия, а от факта, че благословията идва от прекалено добрата майка — милия, покорен аспект на психето. За да остане вярна на себе си, Баба Яга не бива да е много близо до прекалено успокояващата, прекалено плахата страна на женската природа.

Въпреки че е способна с безкрайна нежност да вдъхне живот на едно дете, Баба Яга знае, че трябва да остане в собственото си царство — подземния свят на психето. Царството на прекалено добрата майка е горният свят. Макар че кротостта може да съществува с дивото, дивото не е в състояние дълго да съществува с кротостта.

Когато възприемат този аспект на Баба Яга, жените престават безапелационно да приемат всичко, което срещат по пътя си. За да се дистанцира от милата благословия на прекалено добрата майка, жената постепенно се научава не само да гледа, но и да преценява с присвити очи, а после и да не понася глупаците.

След като е изпълнила задачите на Баба Яга и е придобила способност, каквато по-рано не е притежавала, Василиса получава част от силата на дивата вещица. Някои жени се боят, че това дълбоко инстинктивно и интуитивно познание ще ги направи безразсъдни, но този страх е безпочвен.

Тъкмо обратното. Липсата на интуиция, на усещане за циклите води до взимане на решения с отрицателни, дори катастрофални резултати. Този вид „вещерско“ познание по-често води жените напред чрез постепенно натрупване и обикновено ги напътства, като им дава ясна представа за „онова, което се крие зад“ мотивите, идеите, действията и думите на другите.

Ако инстинктивното психе предупреждава „Внимавай!“, жената трябва да го послуша. Ако дълбоката интуиция казва: „Направи това, направи онова, тръгни натам, спри тук, продължи напред“, жената трябва да коригира плана си. Тя не бива да се съветва с интуицията си само веднъж и после да я забрави. Трябва да се обръщаме към нея по целия път, независимо дали се борим с демона в себе си, или изпълняваме задача във външния свят. Няма значение дали женските грижи и стремежи са лични, или глобални. На първо място всяко наше действие трябва да започва с подсилване на духа.

А сега да помислим за светещия череп. Този символ е свързан с онова, което някои археолози от старата школа наричат „култ към предците“^[1]. В по-късните археорелигиозни варианти на приказката забучените на колове черепи принадлежат на хора, които Баба Яга е убила и изяла. Но в по-древните религиозни обреди на култа към предците костите и главно черепите се разглеждат като средство за призоваване на духове^[2].

В култа към предците се смята, че безвремевото познание за прародителите на общността продължава да живее в самите им кости. Черепът се приема за вместилище, което запазва могъща част от душата… и ако бъде помолена, тя може да призове духа на покойния, за да даде съвет. Лесно можем да си представим, че душевната същност живее в челото, като очите са прозорци, устата — врата, и ушите — комини.

Следователно, когато дава на Василиса светещ череп, Баба Яга всъщност й дава изображение на старица, „мъдра прародителка“, което цял живот да носи със себе си. Вещицата я посвещава в матрилинейното наследствено познание, което остава цяло и процъфтява в пещерите и каньоните на психето.

И ето че Василиса навлиза в мрачната гора със светещия череп. След като дълго е търсила Баба Яга, сега тя се завръща у дома по-сигурна, по-уверена, с поглед, насочен право напред. Това е изкачването от посвещаването в дълбоката интуиция. Интуицията е вградена в нея като диамант, поставен в корона. Когато е стигнала дотук, жената е успяла да се откъсне от закрилата на своята вътрешна прекалено добра майка, научила се е да очаква и сама да се справя с препятствията във външния свят. Тя е осъзнала вътрешните си тъмни и потискащи врагове — мащеха и доведени сестри, разбрала е, че искат да я погубят.

Превъзмогнала е мрака, като се е вслушвала във вътрешния си глас и е издържала пред лицето на вещицата, която е страна от собственото й психе, ала в същото време и могъща дива природа. По този начин тя придобива способността да разбира ужасяващата и съзнателна сила — и своята, и тази на другите. Край на „Но аз се страхувам от него/нея/това“.

Жената е изпълнила задачите на психичната богиня вещица, подхранила е връзката, пречистила е персоните, запазила е ясна мисълта си. Опознала е тази дива женска сила и нейните навици. Научила се е да разграничава мислите от чувствата. Научила се е да разпознава великата дива сила в своето психе.

Осъзнала е цикъла Живот/Смърт/Живот и свързаната с него женска дарба. С тези новопридобити „вещерски“ способности на нея вече не й липсва увереност. Получила наследството на майките — интуиция от човешката страна на своята природа и диво познание от онази страна на психето, която е обитавана от La Que Sabe — тя има достатъчно сили. Навлиза в живота и уверено, женствено крачи напред. Тя е призовала цялата си мощ и гледа на света и живота в тази нова светлина. Да видим какво ще се случи, когато жената започне да се държи по този начин.