Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Women Who Run Wigh the Wolves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2018 г.)
Корекция и форматиране
NMereva (2019 г.)

Издание:

Автор: Клариса Пинкола Естес

Заглавие: Бягащата с вълци

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Националност: американска

Редактор: Саша Попова

Художник: Megachrom

Коректор: Марияна Василева

ISBN: 954-585-212-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1270

История

  1. — Добавяне

Жената скелет

Тя направила нещо, което баща й не одобрил, макар че вече никой не си спомнял какво. Ала той я завлякъл при скалите и я хвърлил в морето. Там рибите изяли плътта и очите й. Докато лежала на морското дъно, теченията подмятали скелета й.

Един ден в морето излязъл рибар, е, всъщност в този залив по-рано ходели да ловят риба мнозина. Но този рибар не бил тамошен и не знаел, че според местните заливчето било обитавано от призраци.

Куката на рибаря случайно се закачила в ребрата на Жената скелет. „О, този път хванах нещо голямо! — помислил си той. — Много голямо!“ Вече си представял колко души ще нахрани с рибата, за колко време ще им стигне и колко време няма да се налага да ходи на риболов. И докато се борел с тежестта, внезапно морето се развълнувало и заподхвърляло каяка му, защото онази, която била отдолу, се мъчела да се откачи от въдицата. И колкото повече се дърпала, толкова повече се оплитала. Каквото и да правела, кукичката неумолимо я теглела нагоре.

Рибарят се бил обърнал да вземе сакчето си, затова не видял как голият й череп се издига над вълните, не видял малките коралови създания, проблясващи в празните й орбити, не видял рачетата по белите й зъби. Когато се завъртял, тя вече цялата била на повърхността и висяла, захапала носа на каяка с дългите си предни зъби.

— О! — извикал мъжът и сърцето му паднало в петите, очите му ужасено се присвили и ушите му станали яркочервени. — О! — изкрещял той, блъснал я от носа с греблото си и загребал като луд към брега.

И тъй като не се сетил, че тя се е оплела в кордата му, рибарят още повече се уплашил, защото тя сякаш го следвала по петите. Накъдето и да завиел, призрачната жена не изоставала нито педя и дъхът й се кълбял над водата като облаци пара, ръцете й се протягали напред, сякаш искали да го завлекат в бездната.

— Оооооо! — завил той, когато стигнал на сушата.

Скочил от каяка, стиснал в ръце въдицата си и се затичал, а коралово белите кости на Жената скелет, все още влачени от куката, полетели след него. Изкатерил се по скалите, тя го следвала. Втурнал се през замръзналата тундра, тя го следвала. Прегазил оставеното да се суши месо и го стъпкал.

Докато я влачел, Жената скелет грабнала една от сушените риби и започнала да я гризе, защото отдавна, много отдавна не била яла. Накрая рибарят стигнал до иглуто си, вмъкнал се през отвора и на четири крака запълзял вътре. Задъхан и облян в сълзи, той лежал в мрака и сърцето му биело като барабан. Най-сетне в безопасност, о, в безопасност, да, в безопасност, слава на боговете, на Гарвана, да, слава на Гарвана, да, и на всемилостивата Седна, в безопасност… най-сетне.

Представете си какво се случило, когато запалил лампата с китова мас и… тя лежала на снежния под — едната й пета била на рамото, коляното — в гръдния кош, стъпалото — до лакътя. По-късно рибарят не могъл да обясни защо станало така, може би светлината смекчила чертите й или това, че той бил толкова самотен. Но от дъха му се родило някакво нежно чувство. Той бавно протегнал мръсните си ръце и с тихи думи, като майка към дете, започнал да я разплита. Първо разплел пръстите на краката, после глезените. И така цяла нощ. Накрая я облякъл в кожи, за да я стопли.

Рибарят извадил огнивото си и с косми от косата си запалил огън. Докато мажел с масло безценната пръчка на въдицата и завързвал кордата от животинско черво, той от време на време поглеждал Жената скелет. Увита в кожите, тя не смеела да промълви нито дума, за да не би рибарят да я измъкне навън, да я захвърли на скалите и да натроши костите й на парчета.

На мъжа му се додрямало, пъхнал се на топло и скоро заспал. А когато човек спи, нали знаете, понякога от окото му се отронва сълза. Не знаем какъв сън я причинява, но или е тъжен, или е пълен с копнеж. Така се случило и с рибаря.

Жената скелет видяла сълзата да блести на светлината на огъня и изведнъж ужасно ожадняла. Тя пропълзяла при спящия, като тракала с кости. Сълзата била бездънна и жената пила ли пила, докато накрая утолила многогодишната си жажда.

После, както лежала до него, тя бръкнала в гърдите на спящия рибар и извадила сърцето му — мощния барабан. Седнала и започнала да бие по двете му страни. Бам-бум! Бам-бум!

И както барабаняла, запяла: „Плът, плът, плът! Плът, плът, плът!“. И колкото повече пеела, толкова повече тялото й се покривало с плът. Пяла за коса, зорки очи и нежни ръце. Пяла за отвора между краката си, пяла за гърди, толкова големи, че да топлят, и за всички неща, от които се нуждае една жена.

И когато свършила, с песен свалила дрехите на спящия рибар, пъхнала се в леглото при него и се притиснала към кожата му. Върнала големия барабан — сърцето, в тялото му и двамата се събудили, прегърнати, свързани след прекараната заедно нощ, но вече не с рибарската корда, а по друг начин, хубав и траен.

Хората, които не си спомнят причината за злата й участ, казват, че двамата с рибаря постоянно били сити, защото ги хранели създанията, които тя познавала от живота си под водата. Хората казват, че това е вярно, но не добавят нищо повече.