Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Women Who Run Wigh the Wolves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2018 г.)
Корекция и форматиране
NMereva (2019 г.)

Издание:

Автор: Клариса Пинкола Естес

Заглавие: Бягащата с вълци

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Националност: американска

Редактор: Саша Попова

Художник: Megachrom

Коректор: Марияна Василева

ISBN: 954-585-212-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1270

История

  1. — Добавяне

Изсъхналите дървета

Имало едно време един младеж, чийто ужасен нрав му струвал повече изгубено време и приятели от всичко друго в живота му. Той отишъл при един мъдър дрипав старец и го попитал:

— Как да овладея демона на гнева?

Старецът посъветвал младежа да отиде в запустял оазис далеч в пустинята, да седне сред изсъхналите дървета и да вади от блудкавата вода за всеки пътник, който минел оттам.

И в опит да се справи с гнева си, мъжът отишъл при изсъхналите дървета. Облечен в бурнус срещу летящия пясък, той месеци наред вадил вода и я давал на всеки, който поискал. Минали години и той престанал да страда от пристъпи на гняв.

Един ден в мъртвия оазис пристигнал тъмен конник и надменно погледнал мъжа, който му предложил канче вода. Ездачът се намръщил на мътната вода, отказал я и понечил да продължи пътя си.

Младежът се разгневил толкова много, че бил заслепен от яростта си, свалил конника от камилата и го убил на място. Олеле! Той веднага съжалил, че е бил обзет от такъв гняв. И вижте какво се случило.

Изведнъж се появил друг конник, който погледнал мъртвеца и възкликнал:

— Слава на Аллах, ти погуби човека, който отиваше да убие царя!

И в този момент мътната вода в оазиса станала чиста и изсъхналите дървета се съживили и разцъфтели във весели багри.

 

 

Ние разбираме тази приказка символично. В нея не се разказва за убиване на хора. Тя учи да не даваме безразборно воля на гнева си, а само в подходящия момент. Отначало младежът се учи да раздава вода, живот, дори при сурови условия. Даряването на живот е вроден импулс на повечето жени. Те обикновено го правят интуитивно. Има обаче моменти на развихряне, на справедлив гняв[1].

Много жени са чувствителни така, както пясъкът е чувствителен към вълните, както дърветата са чувствителни към състава на въздуха, както вълците могат да доловят присъствието на друго животно, навлязло в тяхната територия, от близо два километра разстояние. Жените, настроени така, са надарени да виждат, чуват, усещат, приемат и предават образи, идеи и чувства със светлинна скорост. Повечето жени усещат и най-малката промяна в нечий темперамент, могат да четат по лицето, по тялото — това се нарича интуиция — и често по безброй дребни неща, които им носят различна информация. За да използват тези диви дарби, те остават открити за всичко. Но тъкмо тази откритост прави границите им уязвими и ги излага на опасност от духовно нараняване.

Също като младежа в „Изсъхналите дървета“ жената може в по-голяма или по-малка степен да се изправи пред същия проблем. Тя може да носи „безразборна“ форма на гняв, която я кара да използва студенина като анестезия или да говори мили думи, докато всъщност иска да наказва или унижава. Тя може да налага волята си на онези, които зависят от нея, или да ги заплашва с прекъсване на връзката с тях. Може да не им отдава дължимото и изобщо да проявява наранения си инстинкт. Факт е, че жената, която се отнася към другите по такъв начин, е подложена на интензивна психична атака от демон, постъпващ точно като нея.

Понякога такава жена решава вече да не е дребнава, да е „по-мила“, по-щедра. Това е чудесно и често носи облекчение на околните, стига тя да не се свръхидентифицира с „раздаващия“ човек като младежа в приказката. Той е в оазиса и като служи на другите, започва да се чувства все по-добре. Постепенно героят се идентифицира със спокойствието, но и с еднообразието на живота си.

Жената, която избягва всякаква конфронтация, също започва да се чувства по-добре. Ала това е временно. Това не е познанието, към което се стремим. Познанието, към което се стремим, е да знаем кога да даваме воля на справедливия си гняв. Приказката не се отнася за стремежа към святост. Отнася се за познанието кога да действаме пълноценно и диво. Вълците обикновено избягват конфронтация, но когато трябва да защитят територията си, когато нещо или някой постоянно ги преследва или ги приклещи в ъгъла, те изригват като вулкан. Това се случва рядко, но способността да изразяват този гняв им е присъща, както и на нас.

Мнозина твърдят, че разгневената жена притежава невероятна способност да предизвиква страх в околните. В инстинктивното си психе жената притежава способността, когато я предизвикват, разумно да дава воля на гнева си. И в това е нейната сила. Гневът е един от нейните вродени начини да запазва равновесието, което й е скъпо, всичко, което истински обича. Това е нейно право, а в определени моменти и при определени обстоятелства, и морален дълг.

Това означава, че има моменти жената да си покаже ноктите, да прояви изключителната си способност да защитава територията си, да тропне с крак: „Дотук и нито крачка повече, имам нещо да кажа, това решително трябва да се промени“.

Също като мъжа в началото на „Изсъхналите дървета“ и като съпруга в „Лунният мечок“ много жени често носят в себе си уморен, изтощен от битки воин, който просто повече не иска да слуша за това, не иска да говори за това, не иска да се занимава с това. В психето се разпростира мъртъв оазис, царство на пълна тишина, където жената просто чака, умолява да се разнесе рев, нещо да се счупи, да се разбие, да се разтърси, за да се роди нов живот.

Младежът в приказката отначало е ужасен от това, че е убил конника. Ала когато разбира, че в този случай първата мисъл е най-вярна, той се освобождава от прекалено простото правило „никога да не се гневи“. Също като в „Лунният мечок“, просветлението не става по време на самото убийство, а след разсейването на илюзията, след като човек проникне в същинския смисъл.

Бележки

[1] Решението дали да дадете воля на гнева си зависи от няколко фактора, сред които: оценяване на човека или негов аспект, който е нанесъл вредата, неговата способност да причини още вреди и бъдещите му намерения, неговата сила в сравнение с вашата и т.н. — Б.а.