Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (79)

Пристрастяване

Не радостта от живота убива духа на детето в „Червените обувки“, а нейната липса. Когато не осъзнава глада си, когато не осъзнава последствията от използването на гибелни средства и вещества, жената танцува ли, танцува. Независимо дали се касае за хронично негативно мислене, лоши връзки, травмиращи ситуации, наркотици, или алкохол, всичко това е като червените обувки — щом се пристрасти към него, човек трудно може да се откъсне.

Сухата старица на психето играе важна роля в това компенсаторно пристрастяване. Тя е сляпа още в началото на приказката. После се разболява. Става неподвижна и оставя пустота в психето. Накрая умира и в психето вече няма здрава почва. И детето танцува. Отначало изпада в екстаз, ала по-късно, когато обувките го изтощават, го обзема пълен ужас.

Най-силните инстинкти за оцеляване живеят в дивото психе на жената. Но ако тя редовно не упражнява вътрешната и външната си свобода, покорството, пасивността и времето, прекарано в плен, притъпяват вродената й проницателност, възприемчивост, увереност и т.н. — вродените способности, необходими й, за да устоява своето.

Инстинктивната природа ни казва кога да спрем. Тя е благоразумна и защитава живота ни. Жената не може да компенсира нанесените й рани чрез крайности били те удоволствия, гняв, или отричане на истината. Старицата на психето би трябвало да каже „стига“. В тази приказка обаче тя не го прави.

Понякога ни е трудно да разберем кога губим инстинктите си, защото това обикновено е незабележим процес, който не протича за един ден, а за дълъг период от време. Загубата или притъпяването на инстинкта често изцяло се поддържа от заобикалящата ни култура, а понякога дори от други жени, претърпели загуба на инстинкта като начин да бъдат приети в култура, която не представлява хранителна среда за естествената жена^[1].

Пристрастяването започва тогава, когато жената е изгубила изградения от самата нея смислен живот и се нахвърля върху всичко, носещо дори далечна прилика с него. Момичето в приказката многократно се опитва да си върне дяволските червени обувки, въпреки че те все повече нарушават равновесието му. То е изгубило способността си за преценка, дарбата си да усеща истинската природа на нещата. Поради загубата на своята жизненост детето е готово да приеме гибелен заместител. От гледна точка на аналитичната психология то е предало същността си.

Пристрастяването и неопитомеността са свързани. Повечето жени поне за кратко са попадали в плен. Други са били свободни само в майчината си утроба. През този период всички те губят в различна степен инстинкта си. При някои е наранен инстинктът да различават добрите от лошите хора и тогава жената често се отклонява от правия път. При други се забавя реакцията към несправедливост и те често стават неволни мъченици, изложени на всевъзможни удари. Понякога е притъпен инстинктът за бягство и тези жени се превръщат в лесна плячка. Списъкът е безкраен. И обратно — жената, запазила вродения си див разум, не се примирява с липсата на хранителна психична среда.

Злоупотребата с наркотици и алкохол е съвсем реален капан. Все едно че партньорът ви отначало се отнася с вас добре, после започва да ви бие, след това се извинява, известно време всичко е наред и накрая тормозът става постоянен. Капанът се крие в опитите да не обръщате внимание на лошото. Грешка. Това никога не помага.

Джоплин започнала да носи в себе си нещо като архетипно присъствие, което другите се страхували да носят сами. Те аплодирали бунтарството й, сякаш можела да ги освободи, като ставала дива вместо тях.

Преди да започне дългото потъване към дъното, Джанис направила последен опит да се избави. Тя се присъединила към други силни, но наранени жени, които неволно се оказали в ролята на летящи шамани за масите. Те също се изтощили и паднали от небето. Франсис Фармър, Били Холидей, Ан Секстън, Силвия Плат, Сара Тийсдейл, Джуди Гарланд, Беси Смит, Едит Пиаф и Фрида Кало — животът на някои от любимите ни диви артистични жени завършва преждевременно и трагично.

Неопитомената жена не е достатъчно силна, за да носи мечтан от всички други архетип, без да се пречупи. Неопитомената жена трябва да се отдаде на своето възстановяване. Никой не моли възстановяващ се от болест човек да качи пианото по стълбището. Жената, която се завръща, трябва да има време да събере сили.

Хората, които са попаднали в плен на червените обувки, отначало винаги смятат обекта на пристрастяването си за спасител. Понякога той им дава усещане за фантастична мощ или измамна убеденост, че имат енергия да стоят будни цяла нощ, да творят до зори, да издържат без храна. Или пък им позволява да спят, без да сънуват кошмари, успокоява нервите им, помага им да не се вълнуват прекалено или вече да не искат да обичат и да бъдат обичани. Както виждаме в приказката обаче, накрая всичко около нас започва да се върти толкова бързо, че преставаме да живеем истински. Пристрастяването^[2] е обезумяла Баба Яга, която яде изгубени деца и ги запраща пред портата на палача.