Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (49)

Колебаещата се майка

Майката в приказката принудително е откъсната от своите инстинкти. Подиграват й се, че има дете, което е различно от другите. Тя е емоционално раздвоена и в резултат се проваля — отказва да се грижи за детето си. Макар че отначало се опитва да издържи, „странността“ на грозното патенце започва да заплашва нейната безопасност в собственото й общество.

Не сте ли виждали майка, принудена да вземе такова решение, ако не изцяло, поне частично? Майката се подчинява на желанието на другите, вместо да остане с детето си. Дори и днес майките продължават да реагират на основателни страхове, наслагвани векове наред — да бъдат отхвърлени от обществото в най-добрия случай, означава да ги пренебрегват и да се отнасят подозрително към тях, а в най-лошия, да ги изгонят или убият. В такава обстановка жената често се опитва да промени дъщеря си и да я накара да се държи „послушно“ във външния свят, надявайки се да спаси и дъщеря си, и себе си от опасност.

И майката, и детето са раздвоени. Патицата в „Грозното патенце“ е психично раздвоена и това я тегли в няколко различни посоки. Тя се колебае. Всяка майка, която се е пекла на такъв огън, ще я познае. От една страна, патицата иска да бъде приета от обществото. От друга, стои инстинктът й за самосъхранение. От трета, майката реагира на страха, че тя и детето ще бъдат наказани, преследвани и унищожени от обществото. Този страх е нормална реакция на ненормална заплаха от психично или физическо насилие. На четвърто място е инстинктивната любов на майката към детето.

Жените в някои култури често се разкъсват между желанието да бъдат приети от управляващата класа и любовта към детето им, било то символично дете, творба или биологично дете. Това е много стара история. Жените са умирали психично и духовно, опитвайки се да защитят „непозволеното“ дете — своето произведение, своя любим, своите идеи, своята рожба или своя душевен живот. В крайни случаи те са били бесени, изгаряни и убивани за това, че са се противопоставили на обществените догми и са дали подслон на непозволеното.

За да се изправи срещу обществото, майката на различното дете трябва да притежава издръжливостта на Сизиф, страховития вид на циклопите и закоравялостта на Калибан^[1].^[2] Най-деструктивните културни условия, в които може да се роди и живее една жена, изискват покорство без съветване с душата, изключват ритуали на опрощаване и принуждават жената да избира между душата и обществото, не допускат състрадание към другите и издигат стени между хората с икономически класи и кастови системи, разглеждат тялото като нещо, което се нуждае от „пречистване“, или като светилище, което трябва да се регулира със закони, категорично отхвърлят необичайното и различното, наказват любопитството и творчеството или го окуражават само при мъжете, измъчват тялото с болезнени действия, като ги представят за свещени, несправедливо наказват жената „за нейно добро“^[3], както се изразява Алис Милър^[4], не признават правото на душата на самостоятелен живот.

Когато има в психето си такава колебаеща се майка, жената може да се предава прекалено лесно, да се страхува да заема твърда позиция, да изисква уважение и да се бори за правата си.

Независимо дали причината за това е във вътрешната майка, или външната култура, за да може майчинската функция да устои на тези ограничения, жената трябва да притежава някои качества, които в много култури се смятат за мъжки. За съжаление поколения наред майката, която е искала да уважават нея и децата й, е имала нужда тъкмо от категорично забранените й качества — дързост и безстрашие.

За да отглежда щастливо своето дете, чиито психични или душевни потребности малко или много се различават от културните изисквания, майката трябва да притежава някои героични качества. Също като героините от митовете, тя трябва да открие и отвоюва тези качества, ако не са позволени, да ги използва в съответния момент и да отстоява позициите си. Почти няма друг начин да се подготвим за това, освен да се запасим с кураж и да действаме. От незапомнени времена единственото лекарство за колебанието е героизмът.