Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (12)

Маневриране

Животното се крие под земята и после отново изскача на повърхността зад гърба на хищника. Това е психичната маневра, която изпълнява невестата на Синята брада, за да възстанови властта над собствения си живот.

Когато открива „измамата“ на жена си, Синята брада я сграбчва за косата и изревава: „Сега е твой ред!“. Смъртоносният елемент на неосъзнатостта се надига и заплашва да погуби осъзнатата жена.

Психоанализата, тълкуването на сънища и себепознанието са също такива маневри. Те са начини да се скрием, да изскочим зад гърба на въпроса и да го видим от друг ъгъл. Без способността да виждаме, наистина да виждаме, наученото за егото и същността ни се изплъзва.

В приказката за Синята брада психето се опитва да се спаси. То вече не е наивно, то е хитро — моли за време, за да се успокои, с други думи, да се приготви за последната битка. Във външната действителност ние откриваме жени, които също подготвят своето бягство било то от стар разрушителен модел, любим или работа. Те не бързат, обмислят стратегията си и призовават всичките си вътрешни сили, преди да извършат външната промяна. Понякога причина за това преобразяване е тъкмо осъзнаването на ужасната опасност от хищника.

По ирония на съдбата и двата аспекта на психето — хищникът и младият потенциал, достигат своята точка на кипене. Когато разбере, че е плячка и във външния, и във вътрешния свят, жената не е в състояние да го понесе. Това нанася удар в центъра на нейната същност и тя започва да се готви да надвие хищната сила.

Междувременно нейният хищнически комплекс е „разярен“, че тя е отворила забранената врата, и прави всичко възможно да отреже пътищата й за бягство. Тази разрушителна сила вещае гибел, като твърди, че жената е осквернила светая светих, поради което трябва да умре.

Когато противоположните аспекти на женското психе достигнат точките на кипене, жената може да се чувства невероятно уморена, защото либидото^[1] й се разкъсва в две противоположни посоки. Ала дори да е изтощена до смърт от ужасните си вътрешни битки, каквито и да са те, дори душата й да е изчерпана, жената трябва да подготви бягството си, трябва да се насили да продължи напред. Този критичен момент е като да пренощуваш на открито при минусова температура. За да оцелееш, не бива да се поддаваш на умората. Да заспиш, означава сигурна смърт.

Това е по-дълбоката инициация — пленената жена е посветена в инстинктивните си сетива, с помощта, на които разпознава и прогонва хищника. Това е мигът, в който се променя статутът й — от статут на жертва в статут на прорицателка с необикновено изострено зрение и слух. Това е моментът, в който почти свръхчовешкото усилие успява да подтикне умореното до смърт психе към последната й задача. Ключовите въпроси продължават да помагат, защото ключът продължава да пролива мъдрата си кръв, въпреки че хищникът забранява осъзнаването. Неговите истински думи са: „Ако се осъзнаеш, ще умреш“. В отговор тя го заблуждава, кара го да мисли, че е готова да стане негова жертва, докато в същото време обмисля как да се разправи с него.

Казват, че при животните имало тайнствен психичен танц между хищник и плячка. Казват, че ако гледа покорно и трепери така, че кожата й над мускулите едва забележимо се къдри на вълни, плячката признава слабостта си и се съгласява да стане жертва на хищника.

В този критичен момент обаче жената не трябва да трепери, не трябва да гледа покорно. Молбата на младата невеста за отсрочка не е признак на примирение. Това е нейният хитър начин да призове на помощ всичките си сили. Подобно на някои горски обитатели, тя е решена да нанесе решителен удар на хищника. Скрива се в земята и после ненадейно изскача зад гърба му.