Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (34)

Постигане на упоритост

Кученцето за пореден път научава имената на сестрите и се затичва обратно при господаря си. То не обръща внимание на кокала и съблазнителните ухания от храстите. Тук е налице постепенното осъзнаване на психето. Инстинктивното психе се е научило да се сдържа, да определя приоритетите и да се съсредоточава. То не допуска да бъде отклонено, защото вече е изпълнено с решимост.

Но изневиделица върху кученцето се нахвърля нещо тъмно. Непознатият го разтърсва и вика: „Кажи ми имената им! Кажи ми имената на сестрите, за да мога да се оженя за тях“. Непознатият не се интересува от двойствеността, нито от фините аспекти на психето. За него женствеността е вещ, която трябва да бъде спечелена, и нищо повече.

Той може да се персонифицира под натиска на действителна личност във външния свят или на отрицателно насочен вътрешен комплекс. Конкретните му действия нямат значение, тъй като опустошителният му ефект е същият. Този път кученцето оказва решителна съпротива. Такива неща се случват и при мъжете, и при жените, когато стане нещо странно, и ни накара да забравим кои сме. В психето винаги има нещо, което се опитва да ни отнеме имената. Във външния свят също има много крадци на имена.

В приказката кученцето се бори за живота си. Понякога единственият начин да се научим да се съобразяваме с вътрешното си познание е появата на този непознат. Тогава сме принудени да се борим за най-ценното си притежание — да се борим за развитие, по-дълбоко от повърхностните ни духовни мотиви, които Робърт Блай^[1] нарича „желанието да се чувстваме страхотни“^[2], да се борим за вътрешното си познание, да се борим, за да довършим започнатото.

Кученцето се бори, за да запази имената, и така да победи постоянното връщане към неосъзнатостта. Поразително! Накрая то не забравя имената, защото тъкмо затова е била битката — за познание за дивата женственост. Онзи, който го притежава, е равен по сила на самата жена. Кученцето се е борило, за да даде тази сила на достойния мъж — Манауи. Борило се е, за да я запази от онзи аспект на древната човешка природа, който ще се отнесе зле с нея. Предаването на силата в добри ръце е също толкова важно, колкото и научаването на имената.

Героичното куче казва имената на Манауи, който ги съобщава на бащата на сестрите. Младите жени са готови да го последват. Те още от самото начало са чакали Манауи да открие и запази познанието за тяхната вътрешна природа.

Виждаме, че двете неща, които пречат на развитието в този случай, са апетитът и тъмният непознат, който понякога е вътрешният потисник на психето, а друг път — личност или ситуация във външния свят. Независимо от това, всеки пътник интуитивно знае как да победи тези крадци и мародери. Помнете имената — те са всичко!