Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Women Who Run Wigh the Wolves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2018 г.)
Корекция и форматиране
NMereva (2019 г.)

Издание:

Автор: Клариса Пинкола Естес

Заглавие: Бягащата с вълци

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Националност: американска

Редактор: Саша Попова

Художник: Megachrom

Коректор: Марияна Василева

ISBN: 954-585-212-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1270

История

  1. — Добавяне

Рошавите котки и кривогледите кокошки

Рошавата котка и кривогледата кокошка смятат желанията на патенцето за глупави. Това дава точна представа за ценностите на другите, които хулят различаващите се от тях. Кой очаква от котката да харесва водата? Кой очаква от кокошката да плува? Никой, разбира се. Но изгнаникът много често се смята за по-нисш от другите и не оценява правилно техните способности и мотиви.

Е, тъй като не искаме да изкарваме едни хора нещо повече, а други по-малко, пък и не се налага за целите на това изложение, тук ще кажем само, че патенцето има същите преживявания като хиляди изгнанички — принципна несъвместимост с различаващите се от него, за което никой не е виновен, въпреки че много жени винят себе си.

В такива случаи виждаме жени, които са готови да се извинят, че заемат място на този свят. Виждаме жени, които се боят просто да кажат „Не, благодаря“ и да си тръгнат. Виждаме жени, които слушат някой да им повтаря, че постоянно грешат, без да разбират, че котките не плуват и кокошките не се гмуркат.

Трябва да призная, че понякога в практиката ми е полезно да описвам различните личностни типове като котки, кокошки, патици, лебеди и т.н. Ако е оправдано, предлагам на някоя пациентка за момент да си представи, че е лебед, което не съзнава, и че е била отгледана или в момента е заобиколена от патици.

Нищо им няма на патиците, уверявам ги, нито на лебедите. Но патиците са си патици, лебедите са си лебеди. Понякога, за да го демонстрирам, трябва да използвам други животински метафори. Ами ако сте били отгледани от хора мишки? А всъщност сте лебед? Лебедите и мишките ядат различни неща. Мислят си, че другият вид мирише странно. Не искат да са заедно и ако се налага, едва се понасят.

Ами ако сте лебед и трябва да се преструвате на мишка? Ако трябва да се преструвате на сиви, космати и мънички? Ако нямате дълга тънка опашка, която да вирнете във въздуха в деня за носене на опашки? Ако се опитвате да ходите като мишки, но вместо това се клатушкате? Няма ли да сте най-нещастното същество на света?

Отговорът е категорично да. Щом е така, защо жените постоянно се опитват да възприемат форми, които са им чужди? Имам дългогодишен клиничен опит с този проблем и трябва да кажа, че причината обикновено не е дълбоко вкоренен мазохизъм, целенасочена самоунищожителност или нещо от този род. Най-често жената просто не знае друг изход. Тя не е имала майка.

Има една поговорка: tu puedes saber muchas cosas — можеш да знаеш нещата, но не е същото като sentido — да притежаваш разум. Патенцето като че ли знае „нещата“, но няма разум. То няма майка, което означава, че е невежо на най-фундаментално равнище. Запомнете, майката учи детето, като развива вродените му дарби. Животните, които учат децата си да ловуват, не им обясняват точно как да го правят, защото това им е вродено. Учат ги какво да търсят, на какво да обръщат внимание — тези неща не са им известни, докато майката не им ги покаже, за да се постигне взаимодействие между нова информация и вродено познание.

Същото е при жената в изгнание. Ако е грозно патенце, ако няма майка, инстинктите й не са били изострени. И поради тази причина се учи по метода на опита и грешката.

Опитите обикновено са много, грешките — още повече. Ала има надежда, защото, разбирате ли, изгнаничката никога не се отказва. Тя продължава напред, докато намери водача, миризмата, докато намери дирята, докато намери дома си.

Вълците изглеждат най-смешни, когато са изгубили миризмата и полагат невероятни усилия да я открият. Те подскачат във въздуха, тичат в кръг, ровят с нос и нокти земята, тичат напред, после се връщат и застават абсолютно неподвижно. Сякаш са си изгубили ума. Но всъщност събират всички възможни следи. Изтръгват ги от въздуха, изпълват дробовете си с миризмите на равнището на земята и раменете, опитват въздуха, за да видят кой е минавал наскоро, ушите им, подобно на сателитни антени, засичат далечни сигнали. Щом съберат всички следи, те разбират как да продължат.

Ако е изгубила връзка с живота, който най-много цени, и обикаля в кръг в опит да си го върне, жената изглежда объркана и разсеяна, но всъщност тя най-често събира информация, опитва от това, вкусва от онова. Единственото, с което можем да й помогнем, е накратко да й обясним какво прави. И после да я оставим на мира. Веднага щом обработи цялата информация от събраните следи, тя ще открие пътя си и ще изгуби желание да бъде рошава котка или кривогледа кокошка.