Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Women Who Run Wigh the Wolves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2018 г.)
Корекция и форматиране
NMereva (2019 г.)

Издание:

Автор: Клариса Пинкола Естес

Заглавие: Бягащата с вълци

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Националност: американска

Редактор: Саша Попова

Художник: Megachrom

Коректор: Марияна Василева

ISBN: 954-585-212-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1270

История

  1. — Добавяне

Тайните като убийци

През двадесетгодишната си практика съм слушала хиляди „тайни“ истории, останали скрити дълго време, понякога почти цял живот. Независимо дали тайната е обгърната в самоналожено мълчание, или жената е била заплашвана от някой по-силен от нея, тя се страхува от онеправдаване, бои се да не я сметнат за нежелана, да не прекъснат важните за нея връзки, а понякога дори от физически тормоз, ако разкрие тайната си.

Някои тайни женски истории се отнасят до дръзки лъжи или целенасочени подлости, причинили на някой друг проблем или болка. Тези случаи обаче са редки. Повечето женски тайни се въртят около нарушаването на някакъв социален или морален кодекс на тяхната култура, религия или лична ценностна система. Някои от тези постъпки, събития и решения, особено свързаните с женската свобода във всички области на живота, често са обявявани от културата като позорни за жените, но не и за мъжете.

Проблемът със заобиколените със срам тайни истории е, че те откъсват жената от нейната инстинктивна природа, която обикновено е щастлива и свободна. Когато в психето се крие тъмна тайна, жената не може да се приближи до нея и избягва контакт с всичко, което й напомня за тайната или още повече изостря вече хроничното й страдание.

Тази защитна маневра се среща често и също като при последиците от травми скрито влияе върху избора на жената с какво да се занимава във външния свят: какви книги, филми или събития да избягва, на какво да се смее и какви да са нейните интереси. В този смисъл дивата природа, която трябва да е свободна да прави каквото пожелае, попада в капан.

Като цяло тайните имат едни и същи теми. Ето някои от тях: предателство, забранена любов, несанкционирано любопитство, отчаяни постъпки, принудителни постъпки, нещастна любов, ревност и отблъскване, отмъщение и гняв, жестокост към себе си или другите, неодобрени желания, копнежи и мечти, неодобрени сексуални интереси или начин на живот, непланирана бременност, омраза и насилие, неестествена смърт или нараняване, нарушени обещания, загуба на смелост, загуба на решителност, недовършване на нещо, неспособност за постигане на нещо, задкулисна намеса и манипулиране, пренебрежение, злоупотреба… Списъкът продължава безкрайно, като повечето от темите попадат в категорията на прискърбните грешки[1].

Също като приказките и сънищата тайните имат еднакви енергийни модели и структури с онези на драмата. Но вместо героична, тайните следват трагична структура. Героичната драма започва с пътуването на героинята. Понякога тя е психологически будна. Понякога е прекалено добра и не усеща опасността. Понякога вече е била подложена на тормоз и се държи отчаяно като уловено животно. Каквото и да е началото, накрая героинята попада в лапите на нещо и изтърпява тежко изпитание. После, с помощта на ума си и хората, които я обичат, тя се освобождава и израства духовно[2].

Героинята в трагедията е пленена, принудена да отиде или попада сама в истински ад. Никой не чува виковете й или никой не обръща внимание на молбите й. Тя изгубва надежда, изгубва връзка с живота и се предава. Вместо да се наслади на триумфа си над бедата или на мъдрите си решения и издръжливостта си, тя е унизена и умъртвена. Тайните, които жената пази, почти винаги са героични драми, превърнати в безизходни трагедии.

Ала не всичко е изгубено. Можем да превърнем трагедията в героична драма, като разкрием тайната, като я кажем на някого, като напишем друг край, като обмислим ролята си в нея и способността си да издържим. Това познание се състои от равни части болка и мъдрост. Да преживееш трагедията е триумф на дълбокия и див дух.

Позорните женски тайни са много древни приказки. Всяка жена, пазила някаква тайна в своя вреда, е била потънала в срам. Архетипен е и самият модел на това универсално състояние: героинята или е била принудена да направи нещо, или поради загуба на инстинкт е попаднала в някакъв капан. Обикновено тя е безпомощна да промени лошото положение. По някакъв начин се е заклела или е позорно обвързана да пази тайната. Подчинява се от страх да не изгуби любовта си, уважението или прехраната си. Като продължава да пази тайната, тя навлича проклятие на човека или хората, които ще я разкрият. Ако тайната някога бъде разкрита, ще се случи нещо ужасно.

Жените са учени, че определени събития, решения и обстоятелства в живота им, обикновено свързани със секс, любов, пари, насилие и/или други широко разпространени проблеми са от най-срамен характер и затова не подлежат на опрощаване. Това не е вярно.

Всеки прави грешни избори с думи или дела, преди да разбере грешката си и да осъзнае последствията. На тази планета и в тази Вселена няма нищо, което да не може да се прости. Нищо. „О, не! — казвате вие — онова, което направих, е абсолютно непростимо.“ Аз ви казвам, че нищо, което човек е извършил, върши или може да извърши, не е непростимо. Нищо.

Същността не е наказваща сила, която бърза да наказва жени, мъже и деца. Същността е див бог, който разбира природата на живите същества. Често ни е трудно да „постъпваме правилно“, особено когато сме откъснати от фундаменталните си инстинкти, включително от интуицията. Тогава не сме в състояние ясно да обмисляме последствията преди, а не след самия факт. Дивата душа има дълбоко състрадателна страна, която взима това предвид.

В архетипа на тайната част от женското психе е омагьосано като в черна мрежа и жената е насърчавана да вярва, че тайната никога не бива да се разкрива. Нещо повече, тя вярва, че ако я разкрие, всички нормални люде вечно ще я хулят. Тази допълнителна заплаха, както и самият таен срам карат жената да носи не просто едно бреме, а две.

Тази омагьосваща заплаха е удоволствие само за хора, които обитават малко тъмно пространство в сърцата си. За онези, които са изпълнени с топлота и загриженост за другите, се отнася тъкмо обратното. Те помагат за извличането на тайната, защото знаят, че тя причинява рана, която не може да зарасне, докато проблемът не бъде изречен пред свидетел.

Бележки

[1] Съгласна съм с Юнг, че когато е извършил несправедливост, човек не може да се излекува от нея, без да разкрие цялата истина. — Б.а.

[2] За пръв път прочетох за тази банална схема в един труд на Ерик Бърн и Клод Стайнър. — Б.а.