Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (103)

Съсредоточеност и фантазия

В Северна Америка приказката „Малката кибритопродавачка“ е най-известна във версията на Ханс Кристиан Андерсен. По същество тя описва липсата на подкрепа и съсредоточеност и техните последствия. Това е много древна приказка, разпространена по целия свят в различни варианти. Понякога се разказва за човек, който изгаря последните си въглища, за да се стопли и мечтае за отминали времена. В някои случаи символът на кибритените клечки е заменен с нещо друго, например в „Малкия цветар“. Героят, мъж с разбито сърце, се взира в последните си цветя и духът му отлита от този свят.

Макар че някой би могъл да нарече тези приказки „сълзливи“, не бива да ги отминаваме с лека ръка. В основата си те разкриват негативното хипнотизиране на психето до такава степен, че духът на истинския живот започва да линее и „умира“^[1].

Варианта на „Малката кибритопродавачка“, който ще ви разкажа, научих от леля ми Катерина, дошла в Америка след Втората световна война. По време на войната нейното родно унгарско село било прегазвано и окупирано от три различни вражески армии. Тя винаги започваше приказката с думите, че нежните мечти при тежки условия са вредни, че в сурови времена трябва да имаме сурови мечти, истински мечти и ако усърдно работим и си пием млякото за здравето на Девата, те ще се сбъднат.