Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (69)

Жестоката загуба в приказките

Съвсем основателно можете да попитате защо в приказките има такива жестоки епизоди. Това явление се наблюдава в митовете и фолклора по целия свят. Ужасният край на „Червените обувки“ е типичен за приказките, в които духовният герой не успява да завърши опита си за преобразяване.

От психологическа гледна точка жестокият епизод разкрива императивна психична истина. Тя е изключително важна, но човек лесно може да я отхвърли с думите „А, да, хмммм, разбирам“ и да продължи по гибелния си път. Ако е обрисувана с по-скромни краски, ние просто няма да й обърнем внимание.

В съвременния технологичен свят жестоките епизоди от приказките са заменени с телевизионни реклами: семейна снимка, на която лицето на един от семейството е размазано и отгоре има кърваво петно, за да се демонстрира опасността от шофиране след употреба на алкохол. Или яйце, което се пържи в тиган, за да се демонстрира какво става с мозъка на наркомана. Жестокият мотив е древно средство, с помощта, на което емоционалната същност обръща внимание на много сериозно послание.

Психологическата истина в „Червените обувки“ е следната: пълноценният живот на жената може да бъде застрашен или ограбен, ако тя не се бори за него или не възвърне изконната си радост и дива природа. Приказката насочва нашето внимание към капаните и отровните примамки, които лесно ни съблазняват, ако дивата ни душа е гладна. Без съпричастност с дивата природа жената гладува и се вманиачава по състояния от типа на „Така ще се почувствам по-добре“, „Оставете ме на мира“ и „Обичай ме, моля те“.

Когато гладува, жената приема всякакви заместители — от сравнително безобидни до пагубни за таланта й, дори за самия й живот. Този душевен глад я принуждава да избира неща, които я карат диво да танцува. И краят е ясен — домът на палача.

За да разберем по-дълбоко тази приказка, трябва да видим как жената може окончателно да се заблуди, като изгуби своя инстинктивен див живот. Единственият начин да запазим онова, което имаме, да открием обратния път към дивата женственост е да видим какви грешки може да допусне попадналата в капан жена.

Както ще се убедим, загубата на самоделните червени обувки представлява загубата на самостоятелния живот и страстната жизненост на жената, приемането на прекалено опитомения живот. Това в крайна сметка води до загуба на усещане, на почва под краката, на опора, на онази дълбока част от нашата инстинктивна природа, на която се основава нашата свобода.

Приказката „Червените обувки“ ни показва как започва този процес и в какво състояние ще изпаднем, ако не се намесим на страната на своята дива природа. Не се заблуждавайте. Борбата на жената с нейния демон, какъвто и да е той, е една от най-важните битки на света и от архетипна, и от съвсем земна гледна точка. Въпреки че тя може да стигне до дъното чрез глад, плен, наранен инстинкт, пагубни решения и т.н., не забравяйте — живите корени на психето са точно на дъното. Там е основата на дивата женска природа. Дъното е най-благодатната почва за посяване и отглеждане на нещо ново. В този смисъл, макар и крайно мъчително, достигането на дъното също е достигане на плодородна земя.

Въпреки че за нищо на света не бихме пожелали ужасните червени обувки и жестоката участ на момичето, в нейния огнен и пагубен център има нещо, което вдъхва мъдрост на жената, танцувала проклетия танц, изгубила себе си и съзидателния си живот, и все пак вкопчила се в някаква дума, мисъл, идея, успяла да избяга от демона си през пролука във времето и оцеляла, за да разказва за това.

Жената, която изгубва власт над себе си, която изгубва опората си и в края на приказката осъзнава това си окаяно състояние, носи ценна мъдрост. Тя е като сагуаро — напомнящият човешки силует с вдигнати ръце кактус, който се среща в пустинята. Той може да бъде надупчен, нарязан, повален на земята, изпотъпкан, но въпреки това остава жив, продължава да пази животворната си вода и с времето се възстановява.

Макар че приказките свършват на десетата страница, нашият живот е по-дълъг. Ние сме многотомни сериали. Въпреки че отделни епизоди завършват с катастрофи, винаги ни очаква продължение. Винаги се откриват възможности да поправим стореното, да изживеем живота си така, както заслужаваме. Не губете време да мразите провала. Провалът е по-добър учител от успеха. Слушайте, учете се и продължавайте. Ето какво правим с тази приказка. Вслушваме се в древното й послание. Научаваме за пагубни капани, за да можем да продължим напред със силата на онези, които отдалеч различават клетките и примамките.

Да започнем анализа на тази важна приказка, като видим какво става, когато животът ни се обезцени и се превърне в пепел.