Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Women Who Run Wigh the Wolves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2018 г.)
Корекция и форматиране
NMereva (2019 г.)

Издание:

Автор: Клариса Пинкола Естес

Заглавие: Бягащата с вълци

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Националност: американска

Редактор: Саша Попова

Художник: Megachrom

Коректор: Марияна Василева

ISBN: 954-585-212-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1270

История

  1. — Добавяне

Дебнещата съблазън — апетитът

Не е случайно, че мъжете и жените се стремят да разкрият по-дълбоките страни на своята природа и в същото време ги разсейват най-различни причини, главно всевъзможни удоволствия. Някои се пристрастяват към тях, завинаги остават в тяхната примка и не продължават начинанието си.

Отначало кученцето също се отклонява от пътя заради апетита си. Апетитът често привлича дребните forajidos — крадци, специализирани в кражбата на време и либидо. Вашите. Юнг отбелязва, че човешкият апетит трябва да се контролира. Иначе, както сте се убедили, човек ще спира при всеки кокал край пътя, при всеки сладкиш.

Партньорите, които искат да назоват двойственостите, също като кучето могат да изгубят решителността си под въздействието на някакво изкушение. Това се случва особено, когато те самите са диви или изгладнели създания. Те могат да изгубят и спомена за онова, към което се стремят. Може да ги съблазни/атакува нещо от собственото им подсъзнание, което иска да се наложи на жените, за да ги използва или примами за собствено удоволствие или пък в опит да задоволи ловджийския си хъс.

По обратния път кучето е съблазнено от вкусен кокал и забравя имената на сестрите. Този епизод въплъщава много разпространено явление в дълбоката психична дейност: апетитът (желанието) пречи на първичния процес. Не минава и месец, без да чуя някоя пациентка да казва: „Ами, отвлякох се, защото сексуално се възбудих и ми трябваха седем дни, за да угася огъня“, „… защото реших, че тази седмица е моментът да се погрижа за петстотинте си домашни растения“ или „… защото започнах седем нови проекта, страхотно се забавлявах, но после видях, че нито един от тях не е обещаващ и ги зарязах“.

Както виждате, кокалът на пътя очаква всички ни. От него се носи съблазнителен аромат, на който не може да устои нито едно куче. В най-лошия случай това е като пристрастеност, която вече ни е струвала много. Но дори многократно да сме се проваляли, трябва пак да опитваме, докато успеем да я преодолеем, и да продължим първичния процес.

Мигът на дълбоката психична дейност е като сексуална възбуда. Той започва от нула, темпото постепенно се ускорява, става напрегнато. Ако грубо ни прекъснат (представете си силен и неочакван шум), човек трябва да започне отначало. Подобно е напрежението при работата с архетипния пласт на психето. Ако бъдем прекъснати, трябва да започнем пак от нулата. По пътя лежат много кокали — пикантни, вкусни, интересни, неудържимо съблазнителни. Ала те някак си ни карат да изпадаме в амнезия, не само да забравяме докъде сме стигнали с работата, но и защо сме се заловили с нея.

Коранът мъдро ни предупреждава, че ще даваме сметка за всички разрешени удоволствия в живота, на които не сме се наслаждавали на Земята. Но прекалено голямото или прекалено малкото количество от нещо добро в неподходящ момент може да предизвика огромна празнота в нашата осъзнатост. И тогава, вместо внезапна проява на мъдрост, ние започваме да крачим назад-напред като разсеян професор и да си мърморим: „Докъде бях стигнал“. Минават седмици, понякога дори месеци, докато компенсираме тази разсеяност.

В приказката кучето се връща при колибата на сестрите, отново чува имената им и пак се затичва към господаря си. То притежава нужния инстинкт да упорства. Ала на един пън има плодов сладкиш, който го разсейва, и кученцето за пореден път забравя имената. Атакувал го е друг аспект на апетита и отново го е отвлякъл от задачата му. И макар че стомахът му е сит, душата му не е задоволена.

Започваме да разбираме, че запазването на осъзнатостта и особено неподдаването на съблазънта, докато се опитваме да разкрием някаква психична връзка, е продължителен и труден процес. Ние виждаме, че хитрото кученце полага всички усилия. И все пак пътят от дълбокото архетипно подсъзнание до съзнателната умствена реакция е дълъг. Трудно е да запазим познанието, когато по целия път са заложени капани.

Плодовият сладкиш и кокалът са съблазни, които по свой начин са чудесни… С други думи, в психето на всеки присъстват измамно прекрасни елементи. Те се противопоставят на осъзнатостта, те съществуват, като правят нещата загадъчни и възбуждащи. Понякога е лесно да забравим, че трябва да почакаме малко, за да получим просветление.

В тази приказка кученцето е носител на светлината. То се опитва да осъществи съзнателна връзка с мистичната двойствена природа. „Нещо“ упорито се опитва да предотврати това, нещо невидимо, но което определено подхвърля по пътя кокали и сладкиши. Няма съмнение, че това е тъмният непознат, друг вариант на естествения хищник на психето, който се противопоставя на осъзнаването. Поради този естествен противник дори най-здравото психе може да се поддаде и да изгуби позициите си. Изходът е да си спомним истинската задача и да я повтаряме почти като мантра.