Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (109)

Баубо^[1] — смеещата се богиня

Има една поговорка: Ella habla por en medio en las piernas — тя говори измежду краката си. Кратки истории „измежду краката“ са разпространени по целия свят. Една от тях е историята за Баубо — древногръцка богиня, т.нар. богиня на непристойността. Тя има и по-стари имена, например Ямба, и изглежда, че елините са я заели от много по-древни култури. Още от незапомнени времена е имало архетипни диви богини на свещената сексуалност и плодородието Живот/Смърт/Живот.

В древните писмени паметници за Баубо се споменава само веднъж, което създава впечатлението, че нейният култ е бил унищожен и погребан под пластовете на различни завоевания. Имам чувството, че някъде, навярно под всички онези гористи хълмове и горски езера в Европа и Изтока, лежат заровени нейни храмове, пълни с артефакти и костени фигурки^[2].

Ето защо не е случайно, че малцина са чували за Баубо, но запомнете, дори само едно късче от архетипа може да носи образа на цялото. А ние имаме това късче, защото ни е известна история, в която се появява Баубо. Тя е една от най-прелестните и дяволити фигури от обитателите на Олимп. Това е моята разказваческа версия, основана на древните диви останки от Баубо, все още сияещи в постматриархалните гръцки митове и Омировите химни^[3].

Майката Земя Деметра Део имала красива дъщеря на име Персефона (Кора), която един ден си играела на моравата. Персефона видяла едно особено прелестно цвете и протегнала ръце да докосне възхитителното му личице. Внезапно земята се разтърсила и зейнала гигантска цепнатина. От дълбините се издигнал Хадес (Аид) — богът на подземното царство. Той се изправил висок и могъщ на черна колесница, теглена от четири коня като призраци.

Влюбеният Хадес грабнал Персефона в колесницата си и отново се спуснал под земята. Нейните писъци ставали все по-слаби и накрая, когато пукнатината в земята се затворила, съвсем заглъхнали.

Гласът на плачещата девойка отеквал в камъните на планините, клокочел в морето. Деметра чула камъните да плачат. Чула морето да стене. И после над цялата земя се спуснала зловеща тишина, замирисало на смачкани цветя.

Тя захвърлила венеца от косата си, разпуснала тъмните воали на двете си рамене и полетяла като гигантска птица в търсене на своята дъщеря.

Същата вечер някаква старица, застанала на входа на една пещера, казала на сестрите си, че през деня чула три вика: момичешки вик на ужас, после втори, звучащ умолително, и накрая глас на плачеща майка.

Персефона я нямало никъде и така започнало безумното многомесечно дирене на Деметра. Тя беснеела, плачела, виела и разпитвала, търсела навсякъде, молела за милост, заплашвала със смърт, ала не можела да намери скъпото си дете.

И онази, която била създала вечния растеж, проклела плодородните ниви на света:

— Погинете! Погинете! Погинете!

Заради проклятието на Деметра не можело да се роди нито едно дете, не можело да покълне жито за хляб, не можели да поникнат цветя за празници, клонки за мъртвите. Всичко лежало повехнало и напразно смучело напуканата земя или сухата майчина гръд.

Самата Деметра престанала да се къпе. Дрехите й били целите в кал, косите й висели на сплъстени кичури. Въпреки че болката в сърцето й била непоносима, тя не се предавала. След много разпитване, умоляване и премеждия, които не довели до нищо, богинята се отпуснала край един кладенец в село, където никой не я познавал. И когато облегнала умореното си тяло на студените камъни, до нея се приближила жена или по-точно нещо, прилично на жена. И тази жена затанцувала пред Деметра, като кълчела хълбоци по начин, намекващ за сексуален акт, и разтърсвала гърди. Когато я видяла, Деметра не успяла да се сдържи и се усмихнала.

Танцуващата жена била магьосница, защото нямала глава, зърната на гърдите й били очи, а вулвата й била уста. И през тази прекрасна уста тя започнала да угощава Деметра с пиперливи шеги. Богинята първо само се подсмихнала, после избухнала в смях. Двете жени се запревивали заедно, второстепенната богиня Баубо и могъщата Майка Земя Деметра.

И този смях спасил Деметра от отчаянието и й дал сили да продължи търсенето си, което с помощта на Баубо, старицата Хеката и бога на слънцето Хелиос накрая завършило успешно. Персефона се върнала при майка си за половината от годината. Светът, земята и женските утроби отново процъфтели^[4].

Винаги съм обичала Баубо повече от другите богини в гръцката митология, навярно дори повече от всички митологически фигури. Тя несъмнено произхожда от неолитните богини, които са загадъчни фигури без глави, а понякога и без крака и ръце. Не е достатъчно да се каже, че символизират плодородието, защото са нещо много повече. Те са талисманите на женските приказки — нали знаете, нещата, които благовъзпитаната жена никога, абсолютно никога няма да каже пред мъж, освен при необикновени обстоятелства. Такива приказки.

Тези фигурки изразяват уникална чувствителност — гърдите и емоциите в тези чувствителни създания, устните на вулвата, усещанията, които другите могат само да си представят, но които знае единствено тя. А смехът с пълно гърло е едно от най-добрите женски лекарства на света.

Винаги съм смятала, че събиранията на кафе са останка от древните женски ритуални събирания — ритуал, при който жените говорят от сърце, казват истината, смеят се на себе си, чувстват изпълнени с живот, прибират се вкъщи и всичко е по-хубаво.

Понякога е трудно да накараш мъжете да излязат, така че жените да останат насаме. От древни времена жените насърчават мъжете да ходят на „риба“. Това е женска хитрост, използвана от памтивека. Жените искат от време на време да живеят в чисто женска атмосфера, било в усамотение или с други. Това е естествен женски цикъл.

Мъжката енергия е прекрасна. Тя е повече от прекрасна — тя е великолепна, тя е величествена. Но понякога ни идва като преяждане с шоколад, след което ни се ще няколко дни да останем на обикновен студен ориз и горещ бульон, за да възвърнем чувствителността на небцето си. От време на време просто трябва да го правим.

Освен това второстепенната богиня Баубо повдига интересния въпрос, че малко непристойност може да лекува депресията. И е истина, че някои видове смях, идващи от всички онези истории, които си разказват жените, тези женски истории, които граничат с безвкусица… тези истории стимулират либидото. Те отново разпалват огъня на женския интерес към живота. Баубо и нейният смях са онова, към което се стремим.

Затова в самолечителската си съкровищница прибавете кратки „мръсни историйки“ от типа на тази за Баубо. Този вид миниатюри са силно лекарство. Смешната „мръсна“ историйка може не само да излекува депресията, но и да изтръгне черното сърце от яростта и да направи жената по-щастлива. Опитайте и ще видите.

Не мога да кажа много за следващите два аспекта на историята за Баубо, защото те трябва да се обсъждат в малки групи и само сред жени, но мога да кажа следното: Баубо има особен ъгъл на виждане — гледа през зърната си. Това е загадка за мъжете, но когато го казвам на жени, те ентусиазирано кимат с глави и отвръщат: „Разбирам точно какво имаш предвид“.

Виждането през зърната определено е сетивен атрибут. Зърната са психични органи и реагират на температура, страх, гняв, шум. Те са също толкова сетивен орган, колкото и същинските очи.

А що се отнася за говоренето през вулвата, то символично е говорене от primae materia, най-фундаменталното, най-искрено равнище на истина — жизненоважната ос^[5]. Какво друго можем да кажем, освен че Баубо говори от майчиния извор, дълбоката жила, буквално от дълбините. В мита за Деметра, която търси любимата си дъщеря, никой не знае какви думи всъщност й е казала Баубо. Но можем да се досетим.