Дейвид Брин
Брегът на вечността (90)

Еуаскс

Човешките пленници изглеждат упорити, пръстени Мои, и отказват да отговарят на въпросите. Или ни отвръщат с очевидни лъжи.

ПИТАНЕ/ВЪПРОС:

Има ли сходство между тяхното поведение и начина, по който вие ме заблуждавахте?

Начина, по който вие, пръстени, сте замъглили толкова много от восъчните спомени, които сънаследихме от Аскс?

Начина, по който нашият съюз се колебае между неохотното сътрудничество и пасивната съпротива?

Достатъчно е да се провокират неприятни въпроси.

НЕ ИСКАТЕ ЛИ ДА СТЕ ЧАСТ ОТ НАШАТА МНОГО ПО-СЪВЪРШЕНА ОБЩА ЦЯЛОСТ? ОТ НАШЕТО АМБИЦИОЗНО ЕДИНСТВО?

Да, мнозинството от вас с радост приемат да са част от велика джофурска същност вместо отпусната трекска смесица. Но можем ли Аз/ние да сме наистина сигурни, че вие/ние ме/ни обичате?

Сам по себе си въпросът е вероятен симптом за лудост. Кой естествено съединен джофур би си позволил да изпитва такива съмнения? Купчината-жрец на „Полкджхи“ предвиди, че този експеримент ще се провали. Жрецът предсказа, че ще е безполезно да се налага господарски пръстен на вече установена трекска купчина.

Нагоре по пътеките от полустопен восък се издига метафора.

Сравнение ли се опитваш да направиш, о, втори познавателен пръстен?

А, да. Аз/ние разбираме.

Изковаването на благороден джофур от принципно различните трекски клетки може би е като опитомяване на стадо диви зверове. Уместна аналогия.

Жалко, че метафората с нищо не помага за разрешаването на Моя/нашия проблем.

КАКВИ ТАЙНИ СА ПОГРЕБАНИ в стопените участъци? Какви спомени съзнателно е унищожил трекският върховен мъдрец в онези мигове преди Аскс да бъде преобразен? Аз/ние можем да кажем, че в онези пластове, които са покривали нашата обща сърцевина, преди са блестели важни свидетелства. Нещо, което джофурите не е трябвало да научават.

Но ние/Аз ще ги научим.

Трябва!

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Навярно можем да изтръгнем информация от тези неотдавна заловени човеци.

Онези, които носят именните атрибути Ларк, Линг и Ран.

ОТХВЪРЛЯНЕ:

Купчината-жрец изпуска ядосана пара, раздразнен от това колко малко данни за земянитите се съдържат в нашата корабна Библиотека. Имаме много подробни предписания за серуми на истината или принуждаващи наркотици, ефикасни при други раси и видове, които са врагове на Великите джофури, но в архивите липсват записи за каквото и да било вещество, специфично за човеци. Нашата Библиотека очевидно се нуждае от осъвременяване, въпреки факта, че е сравнително нов клон, на по-малко от хиляда години.

Една от купчините-тактици, назначена в състава на корабните плановици, предложи да използваме методи за разпит, разработени за тимбрими. Тези дяволски шегаджии са близки съюзници на земянитите и изглеждат сходни в отношения, които излизат извън двуногото придвижване. За да изпитаме тази идея, ние се опитваме да облъчим пленниците с пси-принудителни вълни, настроени на тимбримски съпреживителни честоти.

Но човеците изглеждат глухи за импулсите и не реагират по никакъв начин.

Междувременно Капитан-водачът изпуска сърдити пари — лютиви изпарения, които карат целия дежурен персонал да избяга.

Каква е причината за тази злоба, пръстени Мои?

Последната новина от района отвъд съседните хълмове.

Ужасна новина, потвърждаваща нашите страхове.

На изток е станала катастрофа.

НАЙ-ПОСЛЕ вторият ни кораб стигна до мястото, където преди два дни неговият близнак падна безмълвен. На борда на „Полкджхи“ Аз/ние стъписано гледахме образите, излъчвани от мястото на трагедията.

Разрушен корпус в блатисти води — едно от онези мочурища, в които треките може би обичат да се въргалят, докато съзерцават восъчните мазнини. Лееше се дъжд като из ведро, спасителите търсеха оцелели, но намираха единствено останки — предимно отделни пръстени, върнали се в животинско състояние, инстинктивно трупащи гнезда от гнила растителност, сякаш са примитивни пратреки.

Спасителите събраха няколко от тези оцелели пръстени. Като изстъргахме сърцевините им, успяхме да свалим една-две мъгляви паметни пътеки. Достатъчно, за да предположим, че това деяние са извършили делфини, изплували от морето, за да унищожат нашите братя.

КАК СА УСПЕЛИ ДА ГО НАПРАВЯТ?

Свалената корвета бе докладвала, че отбранителните й системи функционират на равнище от четирийсет процента. Повече от достатъчно за отпор срещу банда отчаяни земянити. Дори по време на гръмотевична буря не би трябвало да е възможно приклещена в ъгъла плячка да извърши изненадваща атака. И все пак нашият приземен кораб не беше надал дори алармен сигнал преди тайнствено да бъде победен.

В нас отново се надигат съмнения. Твърди се, че вълконите са примитивни, не много по-способни от преждевремските диваци, чиито страхливи предци са се заселили на този свят. Но същите тези земянити всяха хаос в Петте галактики и постоянно успяват да избягват от могъщите флоти, пратени след тях.

Навярно е било грешка, че нашият кораб се отправи на тази мисия сам — един-единствен боен крайцер, от който зависи съдбата на нашия вид.

В МОМЕНТА ИЗ „ПОЛКДЖХИ“ СЕ НОСЯТ СЛУХОВЕ-МИРИСИ, твърдящи, че Капитан-водачът е недостатъчно натрупан. Вредни феромони предполагат, че до това неприятно положение са ни довели неправилно взети решения. Нашият командир бил заслепен от манията да отмъсти на г’кеките и пренебрегнал по-висши приоритети.

Когато откри бунтовните молекули да се носят по въздушната инсталация, нашият Капитан-водач побесня и се опита да ги преодолее със собствените си химически изпарения — смес от димящо опровержение. Миризми на деспотична същност наводняват всички палуби.

Какво има, пръстен Мой?

Аха. Нашият втори познавателен пръстен е измислил друга метафора, този път сравняваща Капитан-водача с капитана на хуунски платноход, който се опитва да надвика разтревожения си екипаж и си мисли, че силният му глас ще замести истинското командване.

Много интересно, пръстен Мой — паралелът между чуждоземското поведение и джофурската корабна политика. Такива прозрения правят този досаден съюз да изглежда почти смислен.

Освен ако…

Ти със сигурност не отнасяш тази метафора и към собствения си господарски пръстен?

Не ме предизвиквай. Предупреждавам те. Това ще е грешка.

НАШИЯТ ПРОБЛЕМ СИ ОСТАВА.

За разлика от купчините-тактици, Аз/ние не обясняваме вълконския успех с техническа повреда или късмет. Прекалено много съвпадения. Убеден съм, че делфините са знаели точно кога да атакуват — докато вниманието ни беше отклонено от събития в непосредствена близост.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Дивашките раси ТРЯБВА да са във връзка със земянитския кораб!

Пленените човеци отричат, че знаят за какъвто й да било контакт с делфинския кораб. Те твърдят, че действията им на езерната повърхност били проява единствено на междучовешка борба за доминиране, която нямала нищо общо с преследвания от нас кораб.

Лъжат. Трябва да намерим начини да повишим равнището на тяхната сговорчивост.

(Само да можех да обвия техните маймуноподобни сърцевини със сребристи нишки, както господарският пръстен показва на другите компоненти как да му сътрудничат в радостен сговор!)

Изглежда, че трябва да се върнем към класическите варварски методи за разпит.

Да заплашим ли човеците с телесни повреди?

Да им приложим ли метафизически мъчения?

Капитан-водачът отхвърля Моя/нашия опит и решава да използва метод, който е резултатен при безброй топлокръвни раси.

Ще използваме жестокост.