Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Еуаскс

О, как само се заблуждават!

Това ли означава да поемеш по Пътя надолу?

Понякога раса от граждани решава да промени курса и да отхвърли съдбата, определена й от патрон и клан. Цивилизацията на Петте галактики позволява няколко традиционни пътя, но ако се провалят всички други мерки, за всички остава едно убежище — пътят, който води назад, от пътуващ сред звездите разум към животинска природа. Пътят към нова възможност. Да започнеш отново с нов патрон, който да те води напред.

Това Аз/ние можем да разберем. Но трябва ли този път да има преходна фаза между гражданин и тъпо животно? Фаза, през която полудеволюиралите видове стават адвокати?

Сега техните пратеници стоят пред нас и цитират параграфи от галактическия закон, запазени в свещения им фолклор. Особено многословен е г’кекският представител. Да, пръстени Мои, вие разпознавате този г’кек като Вуббен — „приятел и колега“ от дните ви като Аскс трека. О, колко ловко изопачава логиката този мъдрец на преждевремци, заявявайки, че неговият народ не е отговорен за дълга, който видът му дължи на нашия клан по правилата на вендетата. Дълг за пълно изчезване.

Старшата Купчина-жрец на борда на нашия кораб настоява, че заради протокола трябва да изслушаме тези глупости преди да продължим със справедливото си отмъщение. Но повечето от купчините от екипажа на „Полкджхи“ застават на страната на нашия Капитан-водач, който нетърпеливо секретира и изпуска пари с всяко пулсиране на яростната си смилаща сърцевина. Накрая Капитан-водачът праща сигнал за прекратяване до Мен/нас. До верния Еуаскс.

— ДОСТАТЪЧНО! — високо прекъсвам аз Вуббен с дарената ни от оейлите решителност. И четирите му очни стълбчета изненадано отскачат при суровия екот на гласа ми.

— СПОРНИТЕ ВИ АРГУМЕНТИ СЕ ОСНОВАВАТ НА НЕВЕРНИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ.

Те застават пред нас/Мен, смразени от укора ни. Мълчание, по-присъщо за полуживотни, отколкото целият този излишен брътвеж. Накрая кхюинският мъдрец Остра като нож прозорливост свежда синьо-зелената си коруба и казва:

— Може ли да попитаме за какви предположения говориш?

Нашият втори познавателен пръстен изпълнява гърчещо се извиване, което трябва да преодолея с яростни мълнии от болка, за да попреча на цветните клетки на бунтовния пръстен видимо да проблеснат. „Обуздай се — заповядвам аз и налагам властта си на нашите съставни същности. — Недей се опитва да даваш сигнали на бившите си другари. Усилието не ще постигне нищо.“

Този минибунт ме лишава от възможност да поддържам величествен глас. И все пак думите ни не са по-малко сурови.

Вашите погрешни предположения са в три насоки — отвръщам Аз на замисления син кхюин. — Първо, вие смятате, че законът все още господства в Петте галактики. Второ, смятате, че би трябвало да се чувстваме ограничени от процедурите и прецедентите от последните десет милиона години. Но най-погрешното ви предположение е, че изобщо би трябвало да ни е грижа.