Метаданни
Данни
- Серия
- Ъплифт (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Infinity’s Shore, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Космическа фантастика
- Научна фантастика
- Приключенска фантастика
- Социална фантастика
- Твърда научна фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2019 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2019 г.)
Издание:
Автор: Дейвид Брин
Заглавие: Брегът на вечността
Преводач: Крум Бъчваров
Година на превод: 1998
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1998
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Иван Тотоманов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102
История
- — Добавяне
Вуббен
След известно време Вуббен най-после успя да успокои мислите си и позволи на тайуюш да изпълни душата му, като изличи всички тревоги и съмнения. Изтече още една мидура и той извървя поредния молитвен кръг. Съзерцанието му ставаше все по-дълбоко. След залеза на Лусен в небето изгряха безброй съзвездия и мъглявини. Блещукащото обиталище на боговете.
Докато заобикаляше откъм западната страна, вниманието му привлече нова премигваща светлина — неравномерни проблясъци, които не приличаха на звездно сияние. Все още в транс, Вуббен трябваше да положи усилия, за да повдигне и второто си очно стълбче и да разпознае в премигването кодирана реч.
Ново напрягане и още едно очно стълбче — и той го дешифрира.
„ДЖОФУРСКИ МИНИКОРАБ/СМЪРТНОКОРАБ В ДВИЖЕНИЕ — казваше фенерът на Маунт Ингул. — НАСОЧВА СЕ КЪМ ЯЙЦЕТО.“
Съобщението се повтори. Вуббен дори зърна далечна искрица, препредаваща думите от далечен връх. Но мозъкът му беше настроен на друга вълна и му попречи да осъзнае напълно значението на съобщението.
Той се върна към сетивния си фантазъм, който го теглеше навътре — впечатление, че е кацнал върху развяваща се лента, която бавно се спуска и издига като развълнувано море.
Усещането не бе неприятно. По-скоро отново се чувстваше малък и безразсъдно се носеше по висящия мост в платото Дуден, чуваше тракането на дъските под колелата си, пикираше и завиваше без предпазен парапет, а от двете му страни зееха смъртоносни бездни. Здравите му спици бръмчаха, докато летеше като куршум, широко разперил четирите си очни стълбчета за максимално равновесие.
Преживяваше мига цялостно — не като далечен мил спомен, а в цялата му прелест. Това беше най-близкото до рая усещане, което бе изпитвал на грубото кълбо на Джиджо.
Въпреки транса си Вуббен разбираше, че трябва да е пресякъл някаква граница. Сега наистина беше с Яйцето и усещаше приближаването на масивен обект откъм запад. Смъртоносно нещо, самодоволно и ужасно. Някак можеше да усети натиска на гравитационните полета, които откъсваха листа от дърветата, драскаха и проникваха в пръстта на Джиджо, нарушаваха покоя на древните скали. Дори интуитивно знаеше нещо за екипажа — многопръстенни същества, далеч по-самоуверени и единни от треките.
Странни пръстени. Егоистични и амбициозни.
Решени да сеят опустошение.