Дейвид Брин
Брегът на вечността (40)

Еуаскс

Не се страхувайте, по-малки мои части.

Усещанията, които изпитвате, може да ви се струват като болки, но те изразяват своего рода обич, която с времето ще ви стане скъпа. Сега Аз съм част от вас, едно с вас. Никога няма да направя нищо, за да ни причиня вреда, стига този съюз да изпълнява функцията си.

Хайде, погалете восъка, ако искате, защото от старите начини за спомняне все още има някаква полза (стига да служат на Моята цел). Проследете последните образи и нека заедно си спомним събитията, довели до нашия нов съюз. Пресъздайте сцената, доловена от Аскс, благоговейно зяпнал огромния джофурски кораб „Полкджхи“, който връхлетя от небето, взе пиратите в плен и кацна в тази опустошена долина. Бедни, разединени, разсеяни Аскс — нима ти/ние не гледахме, разтреперани от страх?

Да, мога да погаля друга причина. Непреодолимото чувство за дълг. Дълг към безличното обединение от полусъщества, които вие наричате Общности.

Като Аскс, вашата купчина възнамеряваше да говори от името на тези Общности. Аскс очакваше да се изправи пред пътуващи сред звездите човеци и същества, известни като „ротени“. Но после на портала на нашия кораб видя джофурски фигури.

Нима след известно колебание вие не се обърнахте и не се опитахте да избягате?

Колко бавна бе преди промяната тази купчина! Когато могъщият кораб изстреля огнените си ножове, как реагирахте на смъртоносната буря? На горещите лъчи, които разкъсваха дърво, камък и плът, но пазеха тази купчина от стари пръстени? Ако тогава притежавахте прекрасните нови тичащи крака, които имаме сега, вие може би щяхте да се хвърлите сред онази вихрушка. Но Аскс беше бавен, прекалено бавен дори да скрие другарите си с трекската си грамада.

Загинаха всички, освен тази купчина.

НЕ СЕ ЛИ ГОРДЕЕТЕ?

Следващият лъч от кораба подхвана този пъстър конус, издигна го в нощния въздух и понесе мазните пръстени към вратите, зейнали, за да ги приемат.

О, колко хубаво говори тогава Аскс, въпреки объркването си! С изненадваща свързаност за купчина без господар, галейки восъчните нишки на красноречието. Аскс умоляваше и убеждаваше загадъчните същества, които гледаха иззад ослепителната светлина.

Накрая тези същества се плъзнаха напред. Звездният кораб се изпълни с изпаренията на ужасния страх на Аскс.

Колко обединени бяхте, пръстени Мои! Свидетелството на восъка е ясно. В онзи момент вие бяхте едно както никога дотогава.

Обединени във взаимната си боязън да видите своите братовчеди, от които преди много цикли са се опитали да избягат дедите ви.

Нас, джофурите, могъщите и съвършените.