Дейвид Брин
Брегът на вечността (104)

Джилиън

— Открих няколко интересни неща — каза Нис, след като Джилиън се събуди от кратък, изкуствено предизвикан сън. — Първото е свързано с онази прелестно пищна местна машина, построена и управлявана от урската ковачка Уриел.

Седнала в сумрачния си кабинет, Джилиън наблюдаваше записаното холоизображение на колела, макари и дискове, въртящи се в блестящ спектакъл от светлина и действие. Недалеч от нея древният труп Херби като че ли гледаше същата сцена. Играта на сенките правеше загадъчното мумифицирано лице да изглежда, развеселено.

— Чакай да се сетя. Уриел е създала компютър.

— Вие сте знаели?

— Подозирах. Според данните на хлапетата Уриел не би си губила времето за нещо безполезно или абстрактно. Искала е да даде на народа си нещо специално. Онова, от което предците е трябвало да се откажат.

— Използването на компютри. Отлично, доктор Баскин. Уриел не би могла да си постави по-висока цел, за да е като Прометей. Да донесе на народа си огъня на изчислението.

— Но без дигитално познание — отбеляза Джилиън. — Компютър, който не може да се засече.

— Наистина. Не открих споменаване за такова нещо в нашия пленен клон на Галактическата библиотека. Затова се обърнах към предконтактното две хиляди сто деветдесет и осмо издание на Encyclopedia Britannica. Там научих за аналогово изчисление с механични компоненти, за кратко използвано на Земята и включващо много от същите техники, които виждаме в залата на Уриел!

— Спомням си, че съм чувала за това. Може би Том ми е споменавал.

— Споменал ли ви е и че същото нещо може да се постигне с помощта на прости електронни вериги? Мрежи от резистори, кондензатори и диоди могат да симулират различни уравнения. Чрез свързване на такива устройства може да се получи решение на ограничен проблем. Това ни кара да се замислим за военния потенциал на такава система. Например при оръжия за тайна атака без дигитално управление с помощта на неподлежащи на засичане насочващи системи.

Холоизображението на Нис изпълни завъртане, което Джилиън изтълкува като свиване на рамене.

— Но ако идеята беше осъществима, вече щеше да е намерила място в Библиотеката.

Ето пак. Дори тимбримите страдаха от същото всеобхватно предположение — че всичко, което си струва, трябва вече да е било направено в течението на тези два милиарда години. Това почти винаги се оказваше вярно. И все пак вълконските човеци го отхвърляха.

— Е — рече Джилиън. — Откри ли какво се опитва да изчисли Уриел?

— А, да. — Мотивът от линии замислено се завъртя. — Тоест, може би. Или по-скоро… не, не съм.

— Какъв е проблемът?

Нис прояви остро раздразнение.

— Затруднението ми се състои във факта, че всички използвани от Уриел алгоритми са от земен произход.

Джилиън кимна.

— Естествено. Нейните математически книги идват от така нареченото Велико отпечатване, когато човешкото знание наводнило този свят предимно под формата на предконтактни текстове. Огледален образ на онова, което галактянското общество е направило на Земята. На Джиджо ние сме разкрили несравнимото богатство на знанието и сме победили предишните вярвания.

Оттук и неотдавнашното странно преживяване на Джилиън — обсъждане на литературните качества на Жул Верн с две определено нечовешки хлапета, наречени „Алвин“ и „Хък“, чиито личности нямаха нищо общо със скучните галактянски норми.

Нис се съгласи като наведе торнадото си от преплетени линии.

— Вие разбирате затруднението ми, докторе. Въпреки тимбримското съчувствие към земянитите, създателите ми са били ъплифтирани като галактянски граждани и носят същите традиции. Макар че детайлите на програмирането ми са изключителни, аз съм създадена според доказани принципи след еони на галактически опит в усъвършенстването на дигиталните компютри. Тези правила се сблъскват със земянитските суеверия…

Джилиън се прокашля. Нис се поклони.

— Простете ми. Исках да кажа „земянитските познания“.

— Можеш ли да дадеш пример?

— Мога. Помислете за контраста между думите/концепции „съставен“ и „непрекъснат“. Според галактянската наука абсолютно всичко може да се постигне с помощта на аритметика. Със събиране и разделяне, с интеграли и рационални фракции. Сложните аритметични алгоритми ни позволяват да разберем поведението на дадена звезда например, като я разделяме на все по-малки части и ги моделираме по прост начин, а после отново ги съчетаем. Това е дигиталният принцип.

— Това трябва да изисква огромни количества памет и изчислителен капацитет.

— Вярно е, но те се осигуряват съвсем евтино. А сега нека отново се върнем на човешките вълкони отпреди контакта. Членовете на вашата раса са прекарали много векове като полуцивилизовани същества, умствено готови да задават сложни въпроси, но без какъвто и да било достъп до транзистори, квантови прекъсвачи или бинарно обработване. Докато вашите велики учени Тюринг и фон Нойман най-после успели да разкрият силата на дигиталните компютри, поколения математици трябвало да се справят само с молив и хартия. А резултатът? Смесица от блясък и безумие. Абстрактен диференциален анализ и кабалистична нумерология. Алгебра, астрология и геометрична топология. Голяма част от всичко това се основава на очевидно абсурдни концепции като например „непрекъснатост“, уместно назованите „ирационални числа“ или удивителната идея, че съществуват напластени безкрайности от делимо малки стойности.

Джилиън раздразнено въздъхна.

— Най-великите умове на Земята са се опитвали да обяснят нашата математика скоро след контакта. Ние непрекъснато сме доказвали нейната вътрешна логика. Нейната валидност.

— И все пак с това не сте постигнали нищо, което да не може само за секунди да направи изчислителна машина като самата мен. Галактянските наблюдатели отхвърлили всички изобретателни уравнения или като измама, или като абстрактно бълнуване на диваци.

Джилиън утвърдително кимна.

— Това се е случвало и по-рано, нали знаеш. През двайсети век на Земята, след Втората световна война победителите бързо се разцепили на противникови лагери. Онези специалисти, за които спомена — Тюринг и фон Еди — кой си — работили на Запад и помогнали за началото на собствената ни дигитална революция. Междувременно Изтокът бил управляван от един-единствен диктатор… Как се казваше?…

— Според Encyclopedia Britanica… Сталин ли имате предвид? Да, виждам връзката. До смъртта си Сталин пречил на руско-съветската наука поради идеологически причини. Той забранил проучванията в областта на генетиката, защото противоречала на идеите за комунистическо усъвършенстване. Нещо повече, пречил на работата по създаване на компютри и ги наричал „декадентски“. Дори след смъртта му мнозина на Изток смятали, че това изчисление е грубо… подходящо само за бързи приближения. За да постигне истината, човек се нуждаел от чиста математика.

— Ето защо много от последователите на Старата математика все още идват от Русия — подсмихна се Джилиън. — Звучи ми като поредния обърнат наопаки образ на онова, което се е случило на Земята след контакта.

Нис се замисли за миг.

— Какво намеквате, докторе? Че Сталин отчасти е бил прав ли? Че вие земянитите сте били прави? Че сте попаднали на нещо, което останалата част от вселената е пропуснала?

— Струва ти се невероятно, а? И все пак не е ли тъкмо тази далечна възможност причината, поради която създателите ти те пратиха на този кораб?

Преплетените линии отново се завъртяха.

— Добре поставен въпрос, доктор Баскин.

Джилиън се изправи и разкърши тялото си с комплекс от упражнения. Краткият сън й се беше отразил добре. Но й предстоеше да се заеме със стотици проблеми.

— Виж — каза тя. — Има ли някаква точка, към която води всичко това? Имаш ли представа какъв проблем се опитва да реши Уриел?

— С една дума ли, докторе? Не. О, мога да кажа, че Уриел моделира комплекс синхронни диференциални уравнения — ако използваме старата вълконска терминология. Обхватът на разглежданите числови стойности очевидно е прост, дори тривиален. Бих могла да изпреваря нейния така наречен компютър само с една квадрилионна част от мощта на процесора си.

— Тогава защо не го направиш?

— Защото за мен проблемът първо изисква разшифроване на кода на мъртъв език. Трябва ми някаква опора, розетски камък, след който всичко мигновено ще се изясни. Накратко, трябва ми помощ от земянит, който да се сети за какво може да са тези уравнения.

Джилиън сви рамене.

— Значи поредната задънена улица. На борда на тази стара щайга не остана нито един математик. Крейдейки и Том си играеха със Старата математика. Зная, че Чарлз Дарт също се занимаваше, и Таката-Джим… — Тя въздъхна. — И Емерсън Данайт. Той беше последният, който можеше да ти помогне.

Джилиън се приближи до справочния си пулт.

— Предполагам, че бихме могли да проверим списъка на персонала и да видим дали няма някой друг…

— Може би няма да се наложи — прекъсна я Нис. — Навярно ще е възможно да се свържа с един от специалистите, които вече споменахте.

Джилиън премигна. Не вярваше на ушите си.

— За какво говориш?

— Вие ми поставихте и друга задача — да открия какво гледа титлалът на име Калнокракия след срещата на съвета. За да я реша, аз изчистих последния кадър от шпионската камера преди да се приближат осите издайници. Моля ви, наблюдавайте внимателно, докторе.

Големият екран показа последния ясен образ от загубената сонда. Гледката на размахващите се криле на насекомото причиняваше почти физическа болка на Джилиън и тя изпита облекчение, когато Нис увеличи ъгъла на полето, така че осата остана извън екрана. Появи се част от сложното устройство на Уриел Ковачката — чудо на сръчността и изобретателността.

„Преди да постъпя в медицинското училище, самата аз изкарах курс по Старата математика. Бих могла да се опитам да помогна. Нис ще ми осигури текстове отпреди контакта. Нужна е само проницателност. Някаква вълконска интуиция…“

Мислите й се отклониха, привлечени от изчистеното изображение. Сега около нея се извисяваше лабиринт от импровизирано скеле, потънало в сенки, тук-там пронизвани от проблясъци.

„Цялата тази невероятна дейност трябва да означава нещо важно.“

Джилиън видя очевидната цел, към която се стремеше Нис — група сенки, балансиращи сред подпорите. Някои фигури бяха дребни, със змиевидни тела и малки крака и размахваха инструменти с тънки ръце с много стави.

„Миниатюрни урси — досети се тя. — Поддържащата група.“

До тях се виждаше по-голям силует. Джилиън ахна, когато разбра, че е човек! После си спомни.

„Разбира се. Човеците са съюзници на Уриел и опитни техници. Освен това са добри катерачи.“

Скоростта на увеличение се понижи и оставащите сенки неохотно се отдръпваха пред настъплението на компютърната мощ. По очертанието на шията и раменете Джилиън скоро видя, че човекът е мъж. Той сочеше нещо и навярно поставяше на малките урси задачи.

Имаше дълга коса, отметната наляво над ужасен белег. За миг Джилиън зърна набръчканата рана на слепоочието му.

Секунда по-късно образът се проясни, за да покаже усмивка.

Когато го позна, все едно че я заляха с ледена вода.

— Боже мой… Не може да бъде!

— Потвърждавате ли приликата? — напевно попита Нис. Гласът й изразяваше задоволство и заинтригуваност.

— Изглежда, това е инженер Емерсън Данайт. Нашият колега, когото смятахме за убит от Старите в Многоизмерната система. Онзи, чийто разузнавателен съд беше обгърнат от светлинна сфера, докато „Стрийкър“ бягаше по заобиколен маршрут към Джиджо.

Тимбримската машина имаше още една обща черта със създателите си — дълбоката страст към изненадата. И сега изразяваше удоволствието си с бръмчене.

— Често питате как някой може да ни е проследил до това забравено кътче от вселената, доктор Баскин. Смятам, че въпросът току-що придоби ново равнище на убедителност.

 

 

Каа