Дейвид Брин
Брегът на вечността (151)

Мъдреците

Последната група поклонници вече знаеха повече за Светото яйце.

Повече от Дрейк и Ур-Чоун, когато за първи път бяха видели новопоявилото се чудо, нажежено до бяло от огненото си раждане. Двамата легендарни герои се бяха наговорили да използват Яйцето за собствените си религиозни и политически цели и бяха заявили, че е поличба. Предвестник на обединението. Бог.

Сега мъдреците имаха разпечатки, осигурени им от делфинския кораб. Качена от клона на Великата галактическа библиотека, информацията наричаше Яйцето… „пси-активен геоморф. Феномен, наблюдаван на някои населени светове, чиито тектонични процеси са постоянни и където предишните периоди на обитаване и подновяване са имали определени времеви и технологични особености…“

С тези мисли Фхуун-дау се приближаваше към свещеното място заедно с членовете на новия Съвет на мъдреците, всички поотделно запътили се за там, след като бяха чули предсмъртния зов на Вуббен.

„С други думи, Яйцето е дестилат, кондензираното минало на Джиджо. Всички отпадъци, изхвърлени от буюрите… и от онези преди тях… са се слели в различни мотиви.

Мотиви, които някак са се втъкали с помощта на налягането на магмата и вулканичната топлина.

На юг са се излели хаотично, за да се превърнат в Спектралния поток. Но тук условията са позволявали сливане. Кристален връх, състоящ се от чист спомен и цел.“

Най-после разбираше загадката защо всяка преждевремска раса се е установила на Склона въпреки първоначалната завист и вражда.

„Били сме призовани.“

Някои казваха, че това откритие ще срине старата вяра, и Фхуун-дау беше съгласен с тях. Основана на Свещените свитъци и по-късно променяна от последователни еретични вълни, тя никога нямаше да е същата.

Бе се променила основата на Общността на Шестте раси.

Но беше оцеляла.

Мъдреците влязоха в кръглия каньон и прекараха известно време в съзерцание на останките на най-стария член на Съвета — хаос от крехки нерви и влакна, притиснати до покритата със сажди и набраздена стена на Яйцето.

Погребаха Вуббен там — единственият мъдрец, на когото бе оказвана такава чест. После започнаха работа.

Скоро и други щяха да се присъединят към тях. Новият съвет означаваше нови задължения.

„Най-после знаем какво си“ — помисли си Фхуун-дау, отметнал глава, за да погледне огромната заоблена маса на Яйцето.

„Но остават други въпроси. Като например… защо?“