Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Джилиън

Ултиматумът заглушаваше всички честоти — високите виещи крясъци изпълняха мостика на „Стрийкър“ и чак богатата на кислород вода съскаше. Потоци мехурчета се издигаха и пукаха на повърхността при всеки израз на галактически четири.

Повечето неоделфини от екипажа четяха синхронния превод на Нис. Англическите букви и глифовете на галседем се плъзгаха по главния холоекран.

— ЧУЙТЕ И РАЗБЕРЕТЕ НАШАТА ПОСЛЕДНА ЗАПОВЕД/ПРЕДЛОЖЕНИЕ!

Джилиън слушаше оригиналния джофурски диалект с надеждата да долови нещо ново. Това беше третото излъчване от вражеския крайцер.

ВИЕ, КОИТО ТЪРСИМ — ВИЕ ИЗПЪЛНИХТЕ ХИТРА МАНЕВРА, КОЯТО Е ДОСТОЙНА ЗА УВАЖЕНИЕ. ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ХАБИМ БОМБИ. ЩЕ ПРЕСТАНЕМ БЕЗПОЛЕЗНО ДА СЛЕДИМ ПРИМАМКИТЕ.

Промяната в тактиката се очакваше. Отначало врагът беше пратил роботи в мрачните дълбини, за да проверят и обезвредят един по един реактивираните буюрски кораби. Но за групата на Ханес Суеси бе съвсем лесно да постави на борда им бомби. Всеки кораб щеше да се самоунищожи при наближаването на робот, като отнесеше със себе си и него.

Така обичайната йерархия на битката се преобърна. Тук в Бунището големите шумни кораби бяха много по-евтини от роботите. Суеси имаше още десетки, готови да се отделят от различни купчини отпадъци. Джофурите обаче едва ли можеха да губят роботите си със същото темпо.

Тази тактика си имаше и отрицателна страна. Корабите примамки бяха боклук още при изоставянето си преди половин милион години. Само невероятната издръжливост на галактянското производство им позволяваше частично да функционират и десетки вече бяха изгорели, за пореден път замърсявайки Бунището с мъртвите си корпуси.

— СЛЕД КАТО НЕ УСПЯХМЕ ДА ВИ ПРИНУДИМ С ТЕЗИ СРЕДСТВА, СЕГА СМЕ ГОТОВИ ДА ВИ ПРЕДЛОЖИМ ВЕЛИКОДУШНИ УСЛОВИЯ…

Това беше онази част, на която при първите две повторения Джилиън обърна сериозно внимание. За съжаление, джофурското „великодушие“ не можеше да я изкуши. В замяна на данните, картите и бордовите дневници на „Стрийкър“ Капитан-водачът на „Полкджхи“ обещаваше крионичен затвор за екипажа с гаранция за съживяване и освобождаване само след хиляда години. „След решаването на настоящите проблеми.“

С други думи, джофурите искаха тайните на „Стрийкър“… и гаранция, че ще са само техни за дълъг период.

Междувременно доплува първият заместник на Джилиън.

— Успяхме да осигурим повечето от доставките, които поиска местната магьосничка — докладва Тш’т. Един от резултатите от установяването на контакт с Общностите на Шестте раси беше списък с неща, отчаяно необходими на урската ковачка Уриел. — Няколко от корабите примамки бяха отклонени към брега, както нареди. Каа и новата му група могат да демонтират от тях всичко, което иска Уриел. Но това увеличава опасността за нас, нали? Врагът може да открие ритъм в тези движения и да насочи вниманието с-с-си към хуунското пристанище.

— Нис измисли начин да го предотврати — отвърна Джилиън. — Ами разделянето на екипажа? Как вървят приготовленията на Маканий?

Тш’т отговори на тринарен, за да си почине от сложния подводен вариант на англическия.

* Сезоните променят вълните,

        * които ни носят към съдбите ни

                * и ни разделят от любимите… *

Към което прибави акцентиращо заключение:

* … завинаги…*

Джилиън потръпна. Онова, което замисляше — най-приемливата от десетина ужасно мъчителни възможности — щеше да разкъса здрави връзки в екипаж, преживял заедно огромни изпитания. Епично пътуване, за което през идните векове земянитите навярно щяха да пеят песни.

„Ако предположим, че след Времето на промени все още има земянити.“

Всъщност тя нямаше друг избор. Половината от неоделфините проявяваха признаци на стресов атавизъм — западане на способностите за критично мислене. Страхът и изтощението най-после бяха взели своето. Никоя клиентна раса, толкова млада, колкото Tursiops amicus, не бе преживявала толкова много почти съвсем сама.

„Време е да направим жертвата, за която винаги сме знаели.“

Залата все още вибрираше от джофурски заплахи. Ако думите идваха от някоя друга раса, Джилиън може би щеше да ги сметне за самохвалство, но сега трябваше да приеме предложенията на противниците буквално.

На холодисплея проблясваха заплашителни букви.

 

— НИЕ СМЕ ЕДИНСТВЕНИЯТ ГАЛАКТЯНСКИ БОЕН КОРАБ В ТОЗИ РАЙОН. НИКОЙ НЕ ВИ ИДВА НА ПОМОЩ. И НИКАКВИ СЪПЕРНИЦИ НЕ БИХА ОТКЛОНИЛИ ВНИМАНИЕТО НИ, КАКТО ВЕЧЕ СЕ СЛУЧИ.

МОЖЕМ ДА СИ ПОЗВОЛИМ ДА СЕ ЗАБАВИМ, ЗА ДА ПРОВЕРИМ И ЕЛИМИНИРАМЕ ПРИМАМКИТЕ ОТ БЕЗОПАСНО РАЗСТОЯНИЕ. ИЛИ, АКО СЕ НАЛОЖИ, ТОЗИ БЛАГОРОДЕН КОРАБ ЩЕ ИЗОСТАВИ ГОЛАТА ЧЕСТ И ЩЕ ПОИСКА ПОМОЩ ОТ ОГРОМНАТА ДЖОФУРСКА АРМАДА.

ЗАБАВЯНЕТО САМО УСИЛВА ГНЕВА НИ. ТО УВЕЛИЧАВА ВРЕДИТЕ, КОИТО ЩЕ НАНЕСЕМ НА ВАШИТЕ ЗЕМЯНИТСКИ БРАТОВЧЕДИ И НА ДРУГИТЕ ПРЕЖДЕВРЕМЦИ, КОИТО НЕЗАКОННО ОБИТАВАТ ЗАБРАНЕН СВЯТ…

 

Джилиън си помисли за Алвин, Хък и Ур-ронн, които слушаха от съседната суха каюта — и за Клещовръх, който ги представляваше на мостика, като размахваше червените си щипки.

„Вече навлякохме достатъчно неприятности на местните, когато ротените някак ни проследиха на Джиджо. Трябва да има начин да им спестим повече страдания заради нас.

Скоро ще настъпи време да сложим край на всичко това.“

Тя отново се обърна към Тш’т.

— Още колко остава, докато дойде нашият ред?

Лейтенантът се свърза с тактическия офицер.

— Ще с-с-се плъзнем към брега между четвъртата и петата примамка… с-с-след около осем часа.

Джилиън погледна към Клещовръх, чиято червена коруба беше покрита с мехурчета. Кхюинската му зрителна лента бясно се въртеше и поглъщаше всичко с жаждата на младостта. Местните младежи щяха да се зарадват на онова, което предстоеше. „Също и Дуер Куулън. Надявам се да му достави удоволствие… макар че няма да е точно както искаше.“

Разбираше, че ще й е тъжно за младия мъж, който толкова й напомняше за Том.

— Добре тогава — каза Джилиън на Тш’т. — Да върнем хлапетата вкъщи.