Дейвид Брин
Брегът на вечността (124)

Еуаскс

Значи е уредено, пръстени Мои? Изкоренихме ли и последните останки от тайната ви съпротива? Можем ли да смятаме, че вече няма да има епизоди на подмолно бунтуване?

Купчината-жрец заплаши да ни/Мен разтури след последното объркване, когато вие, глупави пръстени, идиотски/хитроумно успяхте да извършите влениране без знанието на своя господарски пръстен. Жрецът имаше намерение да изстърже всяка капка восъчна памет от общата ни сърцевина в търсене на информация за местонахождението на двете вълконски гадини, които вие (бързо, бунтовно) освободихте в нашия величествен „Полкджхи“.

Но после психотактическата купчина докладва за телеметрични данни, показващи, че Ларк и Линг почти със сигурност са напуснали крайцера, защото уредите говорят за аномално отваряне на херметичния шлюз.

Човеците са добри във водата. Несъмнено са си представяли, че ще са в безопасност, щом скочат в езерото, без да подозират, че скоро ще се понесат във въртоп от останки, когато нашият величав „Полкджхи“ се издигне в небето!

Странната уместност на тази участ — драматичната ирония — достави такова удоволствие на Капитан-водача, че той издаде заповед, отхвърляща желанието на Купчината-жрец. Засега нашият/Моят съюз е в безопасност.

НЕ РАЗЧИТАЙТЕ НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНА УМЕРЕНОСТ/ПРОШКА, ПРЪСТЕНИ МОИ!

Прошка за какво, питате вие?

Сега вече ме безпокоите. Толкова безвъзвратно ли е стопен общият ни восък? Толкова ли ни е повредила личността на Аскс с втория си опит за самоубийство чрез амнезия? Трябва ли да ви осигуря спомени за последните събития чрез електронните процеси на господарския пръстен?

Много добре, пръстени Мои, ще го направя. После отново ще започнем да възстановяваме опита си, който ни направи толкова полезни за джофурската кауза.

Заедно ние наблюдавахме, докато група от нашия кораб завладя така наречената Библиотека, използвана от дивашките Шест раси. Макар че съдържа смешно малко количество данни, тя е източникът/изворът на техните вълконски номера.

Варварският им план ни струва скъпо.

Чудно нещо се случи, когато ние/Аз зърнахме онези примитивни сгради, направени от разцепени дървета и скрити в изкуствена пещера. Многобройни тайни восъчни пътеки отекнаха от внезапен спомен! Ние ги проследихме и можахме да кажем на Капитан-водача много тайни за тази съкровищница на псевдопознание. Тайни, които Аскс е искал да направи недостъпни.

Ние бавно възвръщаме предишната си репутация. Това радва ли ви, пръстени Мои?

Колко хубаво, че толкова бързо усещам съгласието ви! След онзи кратък бунт и втората самоубийствена амнезия, изглежда, сте по-покорни отпреди. Вече не сте независими трекски пръстени, а части от по-велика цялост.

Гледайте! Нашият „Полкджхи“ остави въоръжени сили, за да пазят Библос, и сега се обръща, за да се върне към главната си задача. Твърде дълго си позволявахме да се отклоняваме/бавим. Край на преговорите с ротенските крадци. Край на пазаренето с дивашките раси. Онези шест ще посрещнат съдбите си от наземните сили, които вече се пръскат по Склона.

Що се отнася до „Полкджхи“, ние пътуваме към континенталния шелф, онази океанска бездна. Към предполагаемото местоположение на делфинския кораб.

РЕШЕНО Е. В КРАЙНА СМЕТКА РОТЕНИТЕ СА БИЛИ ПРАВИ.

Ще бомбардираме дълбините, за да заплашим бягащите земянити. За да запазят живота си, те няма да имат друг избор, освен да изплуват и да се предадат.

До този момент Капитан-водачът предпочиташе търпението пред прибързаните действия. Ние не искаме да унищожаваме онова, което търсим! Не и преди да научим тайните му. Тъй като на Джиджо не пристигна нито един конкурентен клан или флот, изглежда, имаме достатъчно време.

Но това беше преди да загубим и двете си корвети. Преди отлаганията да ни забавят.

Сега сме решени да рискуваме!

Приготвили дълбочинните бомби в големия трюм, ние се носим към зоната, известна като Цепнатината.

КАКВО Е ТОВА? ВЕЧЕ?

ДЕТЕКТОРИТЕ ТРЪБЯТ.

ВЪВ ВОДИТЕ ПРЕД НАС — ДВИЖЕНИЕ!

Радостен копнеж за лов изпълва мостика. Това трябва да е плячката, издаваща местоположението си, докато се щура в търсене на ново скривалище.

После дистанционните сензори изкрещяват тревожна новина.

Никакъв кораб не може да издава вибрациите, които регистрираме.

ТАМ ИМА ДЕСЕТКИ ИЗЛЪЧВАНИЯ… СТОТИЦИ!