Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Длетото

— Най-ефикасните бойни глави бяха онези, чиито върхове представляваха капсули от топорджик, напълнени с трекска смес тип шестнайсет и смлян буюрски метал. Огнебръмбарите бяха много полезни за взривяването на ракетните ядра. Много от онези, в които нямаше бръмбари, или не експлодираха, или се взривиха още на ракетната площадка…

Длетото слушаше младата човешка жена да диктува доклада си на урската телеграфистка, която тракаше с ключа си и пращаше накъсани светлинни лъчи. Джени Шен потръпваше, докато един трекски аптекар мажеше с мехлем обгорената й кожа. Лицето й беше измазано със сажди, якето й все още димеше. Гласът и бе дрезгав и говоренето сигурно й причиняваше болка, но тя продължаваше, без да спира, сякаш се страхуваше, че тази планинска хелиографна станция може да е първата цел на евентуалното джофурско отмъщение.

… Свидетели съобщават, че най-добре насочените ракети са носили на борда си мухи куриери. Използването им беше случайно хрумване на Фхуун-дау, така че не бяха много. Но изглежда, подейства. Преди всичко да се взриви, Лестър каза, че трябва отново да проучим всички известни ни буюрски създания, в случай че могат да се използват и по друг начин…

Каменната сграда бе претъпкана. В резултат на ракетната атака и последвалите пожари от проходите бяха заприиждали бегълци. Длетото беше принуден да си пробива път през тях, за да стигне до този аванпост на опълчението, където можеше да докладва за приключението си.

Хелиографът вече бясно разпространяваше новините — успешното сваляне на последната джофурска корвета… и после неуспехът с кораба-майка. Тази нощ на изгрели надежди още повече помрачня, когато стана известен броят на жертвите, включително поне един от върховните мъдреци на Шестте.

И все пак оцелелите продължаваха да ликуват. Лошите новини бяха нещо очаквано. Но вкусът на победата беше още по-силен заради изненадата.

Длетото живо си спомняше огненото падане на двете половини на унищожения звезден кораб, които бяха предизвикали пожарите. „Радвам се, че падна в бамбука“ — помисли си той. Според свитъците разнообразните екосистеми на Джиджо не бяха равностойни. Гигантският бамбук бе долнокачествен чуждоземски натрапник — също като самите преждевремци. Пожарът не беше нанесъл сериозни щети на планетата.

„Нито пък на мен“ — прибави Длетото, като потръпваше докато г’кекският лекар се опитваше да намести един от счупените му крака.

— Просто го отрежи — каза на доктора той. — И другия.

— Но така ще останеш само с три — възрази г’кекът. — Как ще можеш да ходиш?

— Ще се справя. Така или иначе, по-бързо ще ми пораснат нови, ако ги отрежеш чак до пъпката. Просто свършвай, става ли?

За щастие, бе успял да се приземи на два крака, широко разтворени към срещуположните страни на тялото му. После се беше измъкнал от плата и частите на коша. Огреният от луната планински склон бе скалист и стръмен, ужасно място за син кхюин, останал сам в ледена нощ. Но мамещият блясък на прехвърлящите се от връх на връх светлинни съобщения го окуражи да закуцука нагоре, докато стигна до това убежище.

„Е, в края на краищата ще мога да разкажа приключенията си на Дървоядката. Може би дори ще напиша спомените си. Нило би трябвало да ми помогне да пусна ограничен тираж, тъй като половината от историята ми се отнася за дъщеря му…“

Длетото знаеше, че мислите му блуждаят заради жаждата, болката и безсънието. Но ако заспеше, щеше да загуби мястото си на опашката — точно след Джени Шен. Чул за приключението му с балона, началникът на станцията го беше пуснал веднага след официалния доклад за ракетната атака.

„Би трябвало да се чувствам поласкан. Но всъщност повече ракети няма. Даже да са останали няколко, не можем да разчитаме на изненада. Просто вече не можем да ги използваме срещу джофурите.

Но още не сме опитали моята идея. А тя е страхотна! Аз съм живо доказателство.

Трябва да съобщим на ковачките от Огнената планина.“

Така че той нервно седеше, полузаслушан в дългия, пълен с непознати термини доклад на Джени, и се опитваше да запази търпение.

Когато започна ампутацията, куполът му инстинктивно се сви и скри очната му лента под дебел пласт хитин, за да не му позволи да гледа. Длетото се опита да върне мислите си назад към времето, когато летеше в небето… първият от вида си след пристигането на тайнокораба.

Но кхюинските спомени не са достатъчно силни, за да бъдат използвани като преграда срещу болката.

Наложи се трима яки хууни да държат крака му изправен, така че лекарят да може да го отреже до основата.