Дейвид Брин
Брегът на вечността (38)

Сара

Отначало древният тунел изглеждаше ужасен и мрачен. Сара постоянно си представяше как някоя прашна буюрска кола оживява — като разгневен дух, понесъл се към малката конска каруца, решен да накаже глупците, навлезли в призрачното му царство. Известно време страхът напълно я сковаваше, тя дишаше накъсано и остро и сърцето й бързо туптеше.

Но страхът има един голям враг, по-силен от увереността или смелостта.

Умората.

Уморена от седенето на пейката, накрая Сара се пребори с мрачната потиснатост. Тя скочи от каруцата и потича до нея — първия път само за да раздвижи крака, но после и за по-дълги периоди.

След известно време упражнението дори й се струваше приятно.

„А може би просто се приспособявам. В настъпващия свят може да няма място за интелектуалци.“

Емерсън се присъедини към нея и се ухили, докато тичаше с дълги крачки. Скоро тунелът започна да губи властта си и над някои от другите. Напрежението на двете ездачки от тайнственото племе на илиите — Кефа и Нули — видимо спадаше с всяка следваща левга към дома.

Но къде беше той?

Сара си представи карта на Склона и описа широка дъга приблизително на юг от Гент. Това не обясняваше къде през цялото това време може да се е крил конен клан.

„Ами някоя празна, гигантска магмена пещера под вулкан?“

Каква прекрасна мисъл. Някакво вълшебно убежище със скрити степи, далеч от зъбещото се небе. Подземен свят като в приключенски роман отпреди контакта, разказващ за огромни вечни пещери, тайнствени светлинни източници и абсурдни чудовища.

Разбира се, природните закони не позволяваха съществуването на такова място.

„Но може би буюрите — или някои по-предишни наематели на Джиджо — са използвали същите сили, които са издълбали този тунел, за да направят скривалище? Място, където да пазят съкровища, докато горният свят се пречисти от нещата, направени от разумни същества?“

Тази мисъл накара Сара да се подсмихне. Но тя не я отхвърли.

По някое време тя се обърна към Кърт.

— Е, сега вече участвам в това. Кажи ми какво е толкова спешно, че ние с Емерсън трябваше да те последваме през целия този път.

Но сапьорът само поклати глава и отказа да говори пред Дединджър.

„Какво може да направи еретикът? — помисли си Сара. — Да скъса въжетата си и да избяга, за да разкаже на света ли?“

Пустинният пророк изглеждаше здраво завързан. И все пак беше смущаващо да вижда на лицето му изражение на ведра увереност, сякаш сегашните обстоятелства само оправдаваха каузата му.

„Времена като тези са благоприятни за еретиците… като оси издайници, налетели на клюка. Не трябва да се изненадваме, че фанатиците стават все повече.“

Свещените свитъци предписваха на незаконните колонисти на Джиджо два начина, които да им помогнат донякъде да изкупят наследения си грях — като пазят планетата и като следват Пътя на изкуплението. Още от дните на Дрейк и Ур-Чоун мъдреците бяха учили, че и двете цели са съвместими с търговията и удобствата на ежедневния живот. Но някои пуристи не бяха съгласни и настояваха, че Шестте раси трябва да направят своя избор.

„Ние не би трябвало да сме тук — твърдеше фракцията на Ларк. — Ние преждевремците би трябвало да контролираме раждаемостта, за да спазваме галактическия закон и да оставим този угарен свят на мира. Едва тогава грехът ни ще бъде опростен.“

Други смятаха, че трябва да се отдаде предимство на изкуплението.

„Всеки клан трябва да последва примера на глейвърите — проповядваше култът на Дединджър и Урунтай. — Спасение и възраждане постигат онези, които се освободят от пречките на ума и преоткрият дълбоката си природа. Първата преграда, която трябва да се премахне — котвата, която задържа нашите души — е познанието.“

И двете групи наричаха днешните върховни мъдреци истински еретици, които развращават масите с нерешителна умереност. Когато бяха дошли смъртоносните звездни кораби, новопокръстените се насочиха към по-чиста вяра и проповядваха прости послания и силно лекарство за ужасните времена.

Сара знаеше, че собствената й ерес няма да привлече ученици. Струваше й се неподходяща за Джиджо — планета на престъпници, обречени на една или друга забрава. И все пак…

„Всичко зависи от гледната точка.“

Така учеше един трекски мъдрец.

„ние/аз често се заблуждаваме от очевидното.“