Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Сара

Казаха, че пси-вълната идвала от Джиджо, но Сара не беше усетила нищо.

Това не я изненадваше. От трите деца на Мелина Дуер винаги бе проявявал някаква свръхестествена чувствителност, докато тя, логичната, не притежаваше такава дарба. Доскоро Сара не се беше интересувала от подобни въпроси. Но сега се чудеше. „Възможно ли е това да е явлението, което Пурофски каза, че трябва да търсим?“

Седнала на масата в каютата си, тя попита портативния компютър:

— За онази пси-вълна — имаме ли данни за хиперскоростта й?

— Само грубо приближение. Движила се е приблизително с два миктаара в мидура.

Сара се опита да прецени времето наум и да го превърне в понятия, които познаваше по-добре, като например светлинни години. После разбра, че машината може да го представи графично.

— Покажи ми.

Появи се холос, изобразяващ родната й планета като синя точка в долния ляв квадрант. „Стрийкър“ беше жълто сияние в горния десен, придружен от другите кораби примамки в рояк номер две. Междувременно тъмночервената група — джофурският крайцер и пленниците му — възобновяваха преследването.

Компютърът включи и допълнително поле, представящо успоредни линии. Сара знаеше, че това са вълнови вектори в хиперпространство ниво нула. Изчислението бе съвсем просто, но й трябваше време да разбере сложния триизмерен образ. После подсвирна.

— Това не е обратнопропорционален квадрат. Даже не е едно върху R. Той е насочен!

— Добре запазен насочен вълнов пакет, резониращ на първа, трета и осма честота от…

Компютърът продължи с пси-термини, които Сара не разбираше. Бе й достатъчно да види, че пакетът е насочен. Върхът му беше преминал точно над „Стрийкър“ и неговия преследвач.

Съвпадението надхвърляше надеждите й. Това означаваше, че някаква огромна сила на Джиджо е знаела точно къде се намират двата кораба и…

„Не се нахвърляй на първото заключение, което ти дойде наум — напомни си Сара. — Ами ако ние изобщо не сме били целта на този лъч?

Ами ако просто сме се случили на пътя му между Джиджо и…“

Тя скочи.

— Покажи ми Измунути и точката на прехвърляне!

Дисплеят промени мащаба и се разшири. „Стрийкър“ тъкмо прехвърляше средата на пътя до предполагаемото убежище на огнения червен гигант.

„А отвъд него — нагънато пространство. Изкривяване на тъканта на действителността. Място, където отиваш, ако искаш внезапно да се озовеш много надалеч.“

Въпреки че Сара се нуждаеше от компютърните графики, за да може ясно да я различи, точката на прехвърляне не бе невидима. Измунути се издуваше към нея и пращаше жълто-червени струи към хлътването в космоса.

— Кога пси-вълната ще стигне до Измунути?

— Вече е стигнала.

— Тогава ми покажи предполагаемите… — Тя затърси в паметта си думи, които бе чела, но рядко използваше. — Покажи ми вероятните хиперпречупени криви, когато пси-вълната стига до червения гигант. Подчертай метастабилните райони на… хм, инверсионно енергийно съхранение с потенциал за… хм, стимулирано излъчване на тези честоти, за които спомена.

Лицето й трепна, когато по челото и страните й се отразиха пъстроцветни линии и криви.

Очите й се разшириха. Тя изрече една-единствена дума, но от устните й не се разнесе никакъв звук.

После се хвърли към скицника си — хартията не беше по-качествена от онази, която произвеждаше баща й — и надраска два реда с координати.

Джилиън Баскин отговори на спешното й повикване, но изглеждаше раздразнена и малко ядосана.

— Мъдрец Куулън, наистина нямам време да…

— О, имаш, имаш — строго я прекъсна Сара. — Чакай ме в кабинета си след четирийсет дури. Определено би искала да чуеш това!