Дейвид Брин
Брегът на вечността (169)

Джилиън

От планетата беше засечено кратко пси-смущение. Скоро след това радистът съобщи за промяна на тактическия екран.

— Я погледнете това!

Джилиън видя. Джофурската конфигурация се променяше. Яркият червен диск като че ли за миг заискри. „Опашката“ му от малки тъмночервени точици, която до този момент се бе приближавала към кораба-майка, сега се извиваше и започваше да се отдалечава.

„Изглежда, врагът е изхвърлил всички заловени примамки. Мога само да заключа, че са открили как бързо да ги проверят и да елиминират изхвърлените кораби. Сега примамките ще се понесат към Измунути, а бойният кораб, вече освободен от товара си, ще ни настигне много по-бързо.“

Събудените от пси-вълната надежди на Джилиън помръкнаха.

— Най-добре да се приготвим за последен отпор — тихо каза тя.

Делфините мълчаха.

— Чакай малко — обади се Каа. — Джофурите се забавят! Връщат се за веригата!

— Но… — Джилиън премигна. — Възможно ли е да са я изпуснали случайно?

Холограмата на Нис се завъртя, после прие възможността с абстрактно кимване.

— Има вероятно обяснение. Пси-вълната, която регистрирахме, беше прекалено слаба, за да има каквото и да било въздействие върху бойния крайцер… освен ако не е била директно-причинна.

— Поясни се.

— Може да е ускорила — или случайно, или преднамерено — освобождаването на вече съществуващи потенциали… да речем на борда на джофурския кораб.

— С други думи, вълната в края на краищата може да им е въздействала? Да е предизвикала събития, които са нарушили…

— Точно така. Ако това е накарало джофурите да загубят контрол над веригата задържащи кутии, те със сигурност ще се върнат, за да ги съберат дори на цената на известно забавяне. Защото ще предположат, че освобождаването им е било действителната цел на пси-вълната.

— И ще са още по-нетърпеливи да проверят всяка от кутиите. Хмм.

Джилиън се замисли, после попита:

— Това увеличава ли много времето, за което ще ни настигнат?

Каа плесна с опашка.

— Да. Но не достатъчно. Ще с-с-стигнем до короната на Измунути, но врагът ще е достатъчно близо, за да ни проследи с-с-с детекторите с-с-си. Плазмата няма да е от значение.

Джилиън кимна.

— Е, положението все пак е малко по-добро. И с някой и друг номер шансовете ни ще станат още по-големи.

Делфините разбиращо се изкикотиха и с уверени писукания се върнаха на работа. В подобна ситуация Том би направил същата забележка.

Всъщност обаче тя не знаеше дали планът изобщо си заслужава.